18.04.2018 г.

ДРЕВНИЯТ ПРОИЗХОД НА ИМЕТО (НА ЦАР) ИВАН АСЕН I


Името Асен се появава за първи път в средновековни летописи засягащи събития от XII и XIII век. То принадлежи на няколко български владетели царствали във въпросния период. Това са Иван Асен I, Иван Асен II, Коломан II Асен, Михаил II Асен, Константин I Асен, Мицо Асен, Иван Асен III.

През XIV век на власт идват Михаил III Шишман Асен, Михаил Асен, Иван Асен IV, Иван Асен V. Последният наш средновековен цар и Константин II Асен, неговото властване приключва през 1422 година.

В различни исторически извори името Асен е представяно по различен начин: Асѣнь,  Iωанъ Асѣнь,  Johannis Aisanus rex, Ἀσάνης. В някои честотно-тълковни речници на българските имена, Асен бива определено за тюрско (първобългарско, куманско) и притежаващо значение лек, подвижен. Като тюрско (прабългарско?) е определено и принадлежащото на Иван Асен I прозвище Белгун, от корен l, bel, bil.

Днес е ясно, че нито по отношение на антропологичния тип, нито по отношение на езика и културата, старите българи имат нещо общо с тюрките. В такъв случай, няма логика да се търси тюрска етимология за името Асен. 

Докато нито един средновековен автор не е свързал дедите ни с народите край Алтай и Енисей, то в продължение на 1100 години, различни летописци наричат българите мизи. Става дума за най-големия тракийски народ, който успява да се разпростре не само на Балканите, но също в Анатолия, а дори и северна Африка.

Опрем ли се на тракийската ономастика ще намерим логично обяснение както за името Асен, така и за принадлежащото на Иван Асен I прозвище Белгун. Фригите, чиято най-стара земя е на Балканите, са ползвали титлата есен/έσσην-цар: ο Εσσην, ο βασιλεύς. Тази титла притежава още значението свещеник, а това помага да разгадаем смисъла.


Литография с изображение на цар Асен I от Николай Павлович


Думата свещеник има връзка със стблг. свѣщѫ-светя, сияя, а есен/έσσην-цар, свещеник, е свързана с есен, чиято най-древна форма е била *asenь, идваща от корен *as -горя. Сродна разбира са диалектните есин, асан-ясен, светъл, а и санскр.sas - блясък, великолепие

Значението на Асен е светъл, ясен, великолепен и трябва да се спомене, че повечето от владетелите ни носещи това древно име, са го заслужили напълно със смелите си и решителни действия.


България по времето на Иван Асен II, карта на Димитър Ризов

Интересна подробност е това, че в говорения от Христос арамейски език съществува дума асен/hasen, тя идва от hase-свят, свещен. Дали се касае за случайност, или пък арамейската дума е всъщност древна тракийска заемка, на този момент не се наемам да кажа със сигурност.

Що се касае до даденото на Иван Асен I прозвище Белгун, то също няма как да е тюрско, смисъл за него можем да намерим в речта на Залмоксис и Орфей. В създадената от Омир “Илиада” се споменават свързаните с бог Арес флегии/Φλεγύες. 

Съдейки по това, че дедите на южните ни съседи записват старомакедонските имена Билипос и Береника като Филипос и Ференика, можем да отсъдим, че по същия начин и тракийските лични имена започващи с Б са били променяни.

Все пак, траки и стари македонци са хора от един и същ произход, говорещи изключително близки наречия.
Като пример за трансформацията на нашето Б във Ф при гърците могат да бъдат посочени паралелите: бивам-φύω, билка-φυτόν, бликам-φλύω, бърна-φάρυγξ, бял-φαλός, бук-φαγός, брат-φράτηρ, брана-φαρόω, бяг-φέυγω, бера-φερω, боя се-φόβος. Ето за това не е никак странно, че бльгии е променено от гърците във флегии-Φλεγύες.

Сега вече става доста интересно защото флегии, или както е правилно бльгии, се явава един доста добър кандидат за името българи. Преди времето на Омир името ще е звучало като бльгии, но както отбелязахме, поради това, че езикът на старите гърци е бил доста различен, те са трансформирали бльгии във флегии-Φλεγύες.

Прозвището Белгун притежава същото значение както и народностното ни име българи. То е сродно на латв.balgans-светъл, сткелт. bolgscio-сияние, блясък, лат. fulgor-светкавица, гр.φλέγω-горя, φλεγῠρος-горящ, пламтящ, да не забравяме и нашата благ, чийто най-древен смисъл според нашите езиковеди е светъл, лъчезарен.

Ето каква е истината за значението на името Асен и прозвището Белгун. Те са древни и са възникнали на Балканите в незапомнени времена

Ако различни чужденци на няколко пъти не бяха окупирали земята ни и не бяха изгаряли старите ни писания, ние щяхме да знаем това отдавна. За жалост не само голяма част от свидетелствата за местните ни корени са погубени, но сякаш да увеличат бедствието, враговете ни са създали и огромен брой лъжи, с които не само да ни унижат, но и объркат.

На този процес краят вече се вижда, но битката ще се води още дълго време. Хората, които поддържаха вредните за България догми няма да се предадат лесно. От една страна от срам, от друга от страх, те ще продължават да защитават със зъби и нокти теориите, благодарение, на които са получили титли и облаги.

Истината обаче няма как да се спре, а и броят на нейните защитници расте ежедневно. Мнозина от нас са осъзнали, че са потомци на народа наречен от Омир Траки. Повечето българи вече осъзнават, че във вените им тече същата кръв като тази на на създателите на европейската култура, на тези, чиято смелост и сила впечатли римляни и гърци.

Казват, че крушата не пада по-далече от дървото и това безспорно е така. Нашата история е окрадена, окрадена е и голяма част от изконната ни земя, но дарбите, които Господ ни е дал, няма кой да ни отнеме. Те са закодирани в гените ни – както силата, така също смелостта и изобретателността на дедите ни.  Дадено ни е всичко, с което ни е нужно отново да станем могъщ и богат народ. От нас се иска само да действаме.



Използвана литература:

1.Й.Адреев, А.Пантев, Българските ханове и царе, от хан Кубрат до цар Борис III, Абагар, Велико Търново, 2005;
2.Вл. Георгиев, Ив. Гълъбов, Й.Заимов, Ст. Илчев, БЪЛГАРСКИ ЕТИМОЛОГИЧЕСКИ РЕЧНИК, Том I, А-З,  Фототипно издание, Академично Издателство “Проф. Марин Дринов”, София, 2007 ;
3.В.Атанасов, Х. Дейкова, Л.Димитрова-Тодорова, У.Дукова, Д.Михайлова, М.Начева, М.Рачева, Г.Риков, Л.Селимски, Т.Тодоров, БЪЛГАРСКИ ЕТИМОЛОГИЧЕСКИ РЕЧНИК, Том VI, пускам-словар, Акад.Изд. Марин Дринов, София, 2012;
4.Н.Ковачев, Честотно-тълковен речник на личните имена у българите, Д.И. Петър Берон, София, 1987;
5Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;
6.Ив.Дуйчев, Българско средновековие. Проучвания върху политическата и културната история на средновековна България, Издателство Наука и изкуство, София 1972;
7.H.Frisk, Griechisches Etymologisches Wörterbuch, Carl Winter Universität, Heidelberg, 1960;
8.Ю.В.Откупщиков, Догреческий Субстрат у истоков европейской цивилизации, Изд.Лениградского Университета, Ленинград, 1988; 


15.04.2018 г.

ДУМАТА “KAНАС” В РЕЧТА НА ЗАЛМОКСИС И ОРФЕЙ



Преди няколко години, ентусиазирани мои читатели ме засипаха със съобщения във “Фейсбук”. Тези хора горяха от нетърпение да ме уведомят за една хубава новина. Ставаше дума за настояването на определена група учени за промяна на някои термини и датировки.  Мисля, че понастоящем почти всеки сънародник е запознат с пледирането за замяна на хан с кан и за приемане на началото на българската държавност  II век, а VII век. Приятелите ми считаха това за нещо прогресивно, за голяма крачка напред.

Никак не ми се искаше да ги разочаровам, но е редно човек да казва истината, а не само това, което ще се хареса на другите. С риск да попаря жестоко радостта на хората, аз им обясних, че прокарването на титлата кан, като замяна на хан, не е нещо ново, защото през 1943 година, Иван Дуйчев пише за канъ ивиги. Още по-рано, през 1932 година, цитирайки езиковеда и историк Веселин Бешевлиев, Карел Шкорпил разказва за канъ Персианъ.

В такъв случай, как да наречем “въвеждането” на титлата кан нещо ново? Може ли това, което е било прокарано преди около 86 години да бъде наречено ново, промяна за добро? Според мен,  някой от казионните учени е решил да се възползва от неосведомеността, добродушието и лековерието на българския народ и премълчавайки определени сведения, да удължи живота на старите заблуди.

В миналото се твърдеше, че предците ни са наричали владетелите си канъ, ханъ, защото тази титла се ползва от народите на Средна Азия. Следвайки неиздържаните и недоказани теории създадени от чужденци, повечето наши учени, волно, или неволно внушаваха на своите студенти и читатели заблуди, които обаче се вкорениха здраво в съзнанието на хората.

Държа да уточня, че титлата на нашите деди е кнез, княз, като вариантите в различни времена са: кнѧзъ, кьнѧsъ, кънѧsъ, KANAC, KANEС. Живелият през IX  век арабски автор Ибн Хуразбих дава ценна информация за старите българи, а именно това, че владетелите са наричани КАНАС. Нито Йоан Екзарх, нито Черноризец Храбър, или който и да е било техен съвременник, не говори изобщо за канове, или ханове, а само за князе.

Нека обърнем внимание и на друг изключително важен факт: Hито един средновековен български летописец не споменава дори и веднъж термин като канство, ханство. Вместо това се ползва думата кнѧженïе -княжество. Странно как нашите специалисти не са забелязали това.

Във времето на владетелите Омуртаг и Маламир, по надписите се срещат формите KANAC и KANEС, те отговарят точно на вариацията княз-кнез. Това е обяснено подробно от Ганчо Ценов още в началото на ХХ век, но за жалост тогава властва наложеното от чужденци виждане, че старите българи са азиатци и нашите учени покорно приемат заблудата използвайки в своите работи титлите ханъ, канъ.

Ценов е отречен защото смята, че българите са потомци на древен балкански народ, познат най-вече под името траки. Твърдението си, съвестният учен е подкрепил солидно, но това не пречи на колегите му да го клеветят и оплюят – позорно действие, което за жалост продължава до ден днешен.

Тъжното е, че още в края на XIX век е имало доказателства за това, че княз е древна наша титла, а не заемка, както се смята понастоящем. В публикувания през XIX век речник на Григори Дяченко, като основа на думата кнѧзъ се дава конь, кънъ- начало


Извадка от речника на Дяченко от XIX век, още тогава е предложено напълно логично тълкуване на титлата княз, кнез

Отделно от това, в “Етимологически Речник на Келтския Език”, като сродна на ceann-господар, владетел, глава е дадена ceud-първи, начален, a също  и стчерксл. (стблг. б.а.) конь-начало. Тя е имала по стара форма кань, кень-начало .

Пак през XIX век е творил езиковедът Вилхелм Томашек. Той е един от първите, които дават голямо количество информация за тракийската ономастика. Разглеждайки името на племето Καινοί, Caenos, този учен смята, че то означава или млади, или тези, които са в началото, тези, които са до брега, като във втория случай, дава обяснение със сл. конь-начало и др.


Карта на Тракия с посочена локация на хората познати като Καινοί, Caenos

Мисля, че както Томашек, така и цитиралия го по-късно Димитър Дечев са могли да свържат KANAC със Καινοί, Caenos, но разбира се това е противоречало на вижданията им, че старите българи са азиатски пришълци и навярно поради тази причина споменаване не е направено.

Фригийските надписи са открити също през XIX век, а малко по-късно те са били добре известни и в научните среди у нас защото Никола Йонков Владикин публикува надпис със съвременна регистрация М-01, в своя работа от 1911 година. На този паметник е отбелязана титлата AKENANOΓAFOS, съдържаща същия корен като в KANAC, Καινοί, Caenos, но отново никой от нашите учени не търси връзка.

По-късно е намерен фригийски надпис W-07, на който се среща титлата AKENAS, а тя е сродна на AKENANOΓAFOS. Коренът кен се среща и в тракийски лични имена съдържащи елемент κενθος, cendus. За този елеменет,  учени като Дечев, Георгиев и др. дават обяснение със конь-начало, а и начѧти-начевам. Никой от специалистите обаче не прави съпоставка на KANAC с AKENAS, κενθος, cendus, макар още през XIX век Стрезневски и Дяченко да дават обясенние на княз с конь (кань)-начало.

Интересен, но и пренебрегван факт е това, че съществува тракийско лично име Канас/Kάνας. То се среща в надпис от II век, идентично е на старобългарската титла KANAC, но за жалост, поне по мои сведения, нито историците ни, нито траколозите ни са направили споменаване на важната информация. Тя може да бъде намерена в работа, която изследователката Pinar Özlem-Aytaçlar е публикувала пред 2010 година, но известие относно надписа, на който тракийското име Канас/Kάνας е регистрирано, е обнародвано през 1978 година,  т.е. преди около четиридесет години.

Най-важното в случая е това, че Канас/Kάνας е записано в региона на Пруса, до Олимп – точно мястото, в което Димитър Хоматиан разполага старите селища на българите още преди времето на Александър Велики – IV век преди Христа. Уви, дори тази важна подробност не е трогнала никого от специалиститте ни.

Пропуснато е и друго важно фригийско име Доруканос/Δορυκανος. Смятам, че частицата κανος е сродна на Kάνας и на около хилядолетие по-рано документираната титла AKENAS. Δορυκανος е изградено по същия начин както древната фригийска титла модро ванак / MOΔΡO FANAK, чието значение е господар на град Модра.

Съществува още едно интересно фригийско име – Kανυτιεναις, като първият елемент Kανυτι се среща в древен минойски документ, чиято регистрация е HT-97a3- КА-НУ-ТИ/KA-NU-TI. В същия документ намираме и името Тати, което е почти идентично на фригийското Татес, обяснимо с блг. тати, тате, тато.

Отново минойски документи, които са на около 3800 години, са съхранили важни за историята ни имена. Освен КА-НУ-ТИ/KA-NU-TI, на друг надпис с регистрация KO Za 1c, срещаме УНАКАНАСИ/UNA KANASI.

Американският учен Дж.  Янгър смята, че се касае за някакъв термин от култа на определено божество, по-скоро обаче става дума за име на владетел, или дори титла  на владетел - (A)КANAS в склонена форма.  Частицата UN може да се изтълкува със стблг. прил. унии-по-добър, в смисъл –благороден. В такъв случай UN AKANASI би получило превод – на благородния княз. Тези изключително важнни данни не са представяни никога на българския читател.

Това, че дедите ни наричани в далечното минало траки, са обитавали минойския Крит се знае добре. Холандският изследовател Петер Ван Сусберген и др. откриха тракийски лични имена в документите с Линеар А. Най-известните са Диза, Питак, Арей, Тетюс и Резос. Последното име е засвидетелсвано и от Омир във формата Резос.

Не е за пренебрегване и факта, че още преди римляните да дойдат в нашите земи, или по-точно - около 860 години преди времето на княз Аспарух, в Добруджа е живял владетел с име Канит/Κανιτης. Неговите монети са с високо качество, а самия цар е споменат в гръцки епиграфски паметници. Поне за мен, връзката между името на Канит с фригийското Канутиеваис и документираното преди около 1800 години Канути е ясна, но по непонятни причини е останала невидима за специалистите.

Не мислете обаче, че тракийската ономастика няма и други думи свързани с титлата KANAC. На един от съдовете на Рогозенското съкровище е гравирано името KAINOS, или по-точно KAINO в родителен падеж. Комбинацията KAINO  KOТΥОС бива тълкувана от Вл. Георгиев като – на кейниеца Котис.

Тъй като липсват каквито и да било данни, че траките Καινοί, Caenos са имали цар с име Котис, то е по-логично да се приеме, че KAINO(C)  KOТΥОС означава – принадлежи на княз Котис в род.пад. В такъв случай KAINOС, KAINO е сродна на другите тракийски титли AKENAS, AKENANOΓAFOS.

Уверяваме се, че специалистите подложили на тълкуване титлата КАНАС, са пропуснали огромно количество информация. Ценни сведения от тракийската ономастика не са споменавани изобщо на българските студенти, не са представени разбира се и на широката публика. Ето списъка на данните, които по една или друга причина не са станали обществено достояние:

KANASI – регистрирано име, титла преди около 3800 години;
KA-NU-TI - регистрирано име, титла преди около 3800 години;
Kανυτιεναις- регистрирано име, титла преди около 2700 години;
AKENAS – регистриранa титла преди около 2700 години;
AKENANOΓAFOS- регистриранa титла преди около 2700 години;
KAINOS -регистрирано име, титла преди около 2350 години;
Καινοί, Caenos- регистрирано племенно име преди около 2000 години;
Δορυκανος - регистрирано име, титла преди около 2100-1900 години;
Κανιτης- регистрирано име, титла преди около 2180 години;
Kάνας -регистрирано име, титла преди около 1850 години;
κενθος, cendus- елемент от тракийски имена, обясним със стблг. *kendo, чѧдо, *kanь, конь, начѧти, зачѧти и т.н.;


Вместо богатата и ценна информация от тракийската ономастика да бъде подложена на анализ, или поне представена на българските читатели, доста от специалистите са предпочели да вперят упорито поглед далеч на изток, към Сибир и Хималаите, в търсене на корените на народа ни колкото може по-далеч от Балканите. Трудно ми е да дам определение за това поведение, трудно ми е да дам и обяснение за причината. Може би всеки специалист си има свои мотиви, но каквато и да са те, не е редно важни неща да бъдат ингорирани.

Обяснимата на български език титла кнез, княз е смайващо древна. Тя е съществувала още през Бронзовата епоха, т.е. поне отпреди 3800 години. Сродна е на хето-лувийската кандават-княз, а и на староегипетката кенти-княз, главнокомандващ чужда армия. Кнез, княз е сродна и на келтската ceann-господар, владетел, глава.

Ползваните от германските народи титли cyning (king), kunungr, konge, koning, König, ce се появяват едва през Средновековието, т.е. преди около 1100 години. Със сигурност много хора са чували за византийските василевси, но малцина знаят, че βασιλέυς е заемка в гръцкия, заемка, която е сродна на друга титла βάττος-бато, цар.   

Тези неща трябва да се знаят защото са един от пътеводителите към истината, а тя е, че ние българите сме пълноправни наследници на най-древното цивилизовано население на Балканите. Ние носим кръвта на тези, които удивиха със своята смелост и сила дори Рим, а със своята доброта, духовна чистота и милосърдие смаяха гърците. Дедите ни бяха не само славни бойци, но и учители на другите народи.

Едни хора създават раздори, лъжат, грабят, подтискат и унищожават по-слабите. Други, макар да имат възможност да заличат всеки по пътя си, показват що е истинско благородство разпространявайки знания и светлина. Такива бяха дедите ни и ние имаме пълното право да се гордеем, че сме техни потомци. Да си потомък на благородник обаче, не е само повод за високо самочувствие, но и задължение – да се следва традицията на доброта, милосърдие, честност и смелост. Наследството се предава не само с кръвта, но и с духа.






11.04.2018 г.

УНИКАЛНО ИЗОБРАЖЕНИЕ – АХИЛ ПЕЛЕЕВ С КИКА!



Първото име на герой споменато в “Илиада” е това на Ахил. Този мъж се отличава с необикновената си сила, храброст и желязна воля. Не се колебае да се изправи дори пред най-славните бойци на трояните, не прекланя глава и пред царете на ахейците. Горд, своенравен, избухлив, синът на Пелей и Тетида, сякаш е олимпийски бог приел човешки вид.

Навярно необикновеният характер на Ахил е накарал хората в древността да създадат легендата, в която се твърди, че Тетида е морска нимфа, дъщеря на богът на морската стихия Нерей. Така вече има обяснение за особения нрав и забележителна външност на нейния син.

До към края на XIX век повечето учени бяха склонни да причислят Ахил към гръцкия етнос. За щастие, в началото на XX век се намириха прогресивни изследователи, които не се влияят от наложените вярвания и вместо това строго следват  фактите. Един от първите, които стигат до заключение, че името Άχιλλεύς не е гръцко, е Артър Еванс.

Същото мнение споделя и фламандският лингвист Алберт Йорис Ван Виндекенс. Той дори уточнява, че Άχιλλεύς  не е гръцко, а е пеласгийско име и е сродно на лидийските и тесалийски речни названия  Άχέλης, Άχελῶς. За предгръцки (пеласгийски) произход на Άχιλλεύς  се изказва и проф. Хялмар Фриск.

Пеласгийският произход на Ахил Пелеев обяснява много неща. Не само името на древния герой няма смисъл на гръцки. Същото важи за името на майка му Θέτις/ Тетида. Проф. Хялмар Фриск е ясен и лаконичен: ”Приемането на пеласгийския характер (на името Тетида) изглежда нaложително.” - Der Umweg über das Pelasgische scheint kaum notwendig.”

Разбира се и името на Πηλεύς/Пелей – бащата на Ахил, също не е гръцко. Наставката -εύς в гръцки думи е индикация за чуждия им произход. Същото важи и за личните имена. Повече от ясно е, че Оρφευς, Σευθευς, Ότρεύς,  Τηρεύς, Πυρηνεύς,  Ζαγρεύς не са гръцки, а тракийски имена, както отбеляза преди време руският лингвист Юрий Откупщиков.

Съществуват и други доказателства за пеласгийския произход на Ахил. По време на късната Античност, но най-вече през ранното Средновековие, когато звездата на дедите ни изгрява отново, много неща засягащи произхода на героите от Илиада биват укрити.Истината обаче няма как да бъде унищожена. По Божията воля са останали древни изображения на Ахил, отличаващи се доста от традиционните.



В началото на ХХ век, през 1908 година, в Германия излизат няколко тома книги засягащи културата на старата елинска цивилизация. Авторите Фриц Баумгартен, Франц Поланд и Рихард публикуват красиви, а слабо познати изображения на статуи, фрески и т.н. Между уникалните скулптури има и такива на Ахил Пелеев. Една от тях притежава особено значение за нас защото древният герой е изобразен с кика.



Бръсненето на главата и оставяне на кика не е типичен за гърците обичай, а нещо, което траките и принадлежащите на тяхната общност пеласги практикуват. Плутарх разказва за особената прическа на Тезей (Θησεύς) и дава разяснение защо траките абанти и мизи бръснат част от косата си, а друга част оставят да расте свободно – Plut.Thes.5.1

Поради това, че е основател на Атина, Тезей дълго време бива считан за грък, но тези, които са чели Плутарх внимателно знаят за трако-пеласгийския произход на героя. Старият автор обяснява, че по майчина линия Тезей произлиза от рода на фригиеца Пелопс, докато по бащина принадлежи на Ерехтей и коренното население на страната - пеласгите, или първородните деца на земята както се изразява Плутарх - Plut.Thes.3.1

От Омир и Страбон, знаем, че минойски Крит е бил обитаван от пеласги, които дори са наречени богоравни. Благодарение на оцелелите фрески от Бронзовата епоха разбираме как са изглеждали пеласгите. Определени индивиди са изобразени с бръсната глава и кика, или няколко кики. Така освен писменото свидетелство на Плутарх, притежаваме и материално доказателство за това, че трако-пеласгите, или по-точно определени групи от тях носят кика.


Минойски фрески от ов.Санторини, въст. R. van Zandt

Минойски фрески от ов.Санторини, въст. R. van Zandt

Оцеляването на статуята представяща Ахил с кика действително е чудо. На враговете на народа ни са били известни доста неудобни за тях факти. Тези, които са хвърлили огромни усилия да изкарат дедите ни азиатски пришълци, са знаели за свидетелството на Йоан Малала, който е уверен, че българите от неговото време са потомци на мирмидоните, които Ахил Пелеев завежда в Троада.



Враговете ни са знаели също за трако-пеласгийския произход на Тезей, Пелей, Тетида, а и Ахил, както и за това, че трако-пеласгите носят кика. Същевременно са виждали как българите все още пазят обичая на предците си. Това е предизвиквало панически страх у създателите на лъжите за нашия произход. 

Всяко доказателство свързващо корените на народа ни с Балканите е трябвало да бъде унищожено и действително много неща са затрити. Става дума както за неудобни летописи, така и за статуи, епиграфски паметници и т.н.

Трако-пеласгийският прозихон на българите е причината в Атина да е имало паметници с гравиран свещения за дедите ни знак IYI, но по-късно, както отбелязва Стамен Михайлов, този епиграфски паментик е пренесен в Пергамон, а в последствие се озовава и в германски музей.

Въпреки действията на недобросъвестните индивид, много доказателства за древния балкански произход на българите са оцелели. Те са напълно достатъчни, за да наложат преразглеждане на официалните теории, напълно достатъчни са, за да се стигне до признаване на факта, че ние сме потомци на първия цивилизован народ, но съпротивата от определени среди е голяма.

Все пак някои държави са изградили престиж и туристическа индустрия, присвоявайки си постиженията на предците ни. Лобитата на тези държави ревниво ще продължават да защитават статуквото, защото наруши ли се то, последиците ще са сериозни, както по отношение на финансите, така и по отношение на имиджа. Тук вече става дума за оцеляване и това обяснява действията на чужденците. Непонятни са обаче действията на определени български учени.

Тези хора би трябвало да защитават истината, а не вредни за държавата ни неверни теории. Вместо да правят опити да избутат корените на народа ни колкото се може по-далеч от Балканите, би било по-почтено, изследователите на миналото ни да извършат признание за това, че дълго време са поддържани недоказани твърдения. Егото на шепа хора не може да е по-важно от имиджа и интереса на цял народ – българския.

Истината си пробива път, нейното тържество е неизбежно, непредотвратим е и триумфа на изстрадалия ни народ. Въпрос на време е когато не само всеки българин, но и цялото човечество ще знае къде най-рано е блеснала искрата на познанието и кои са тези, които са извадили милиони хора от тъмнината. 

Признания за водещата роля на старите балканци вече има. Доказателства за това, че древните прометеевци не са изчезнали, а ние носим тяхната кръв, също съществуват. Остава само едно – да се намерят смели учени, които да се опрат на истината и да измият лъжите от историята ни. Това не е просто едно добро дело, но и задължение на всеки, които носи българско самосъзнaние и се е посветил на науката.



Използвана литература:


1.ГРЪЦКИ ИЗВОРИ ЗА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ, FONTES GRAECI HISTORIAE BULGARICAE, том II, под редакцията на Ив.Дуйчев, Г. Цанкова-Петкова, В. Тъпкова-Заимова, Л. Йончев, П.Тивчев, отг.ред.проф. Ал. Бурмов, Институт за Българска История, БАН, София, 1958;
2.Ст. Михайлов, Към тълкуването на сложния знак IYI и на израза Медното Гумно, Известия на Народния Музей във Варна 23 (28), Книгоиздателство “Георги Бакалов”, Варна, 1987;
3.Ю.В.Откупщиков, Догреческий Субстрат у изтоков европейской цивилизацией, Изд. Ленинградсого Университета, Ленинград, 1988;
4.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;
5.W.Smith. A Dictionary of Greek and Roman biography and mythology. John Murray: printed by Spottiswoode and Co., New-Street Square and Parliament Street,  London, 1873;
6.A. Evans, SCRIPTA MINOA II, The written documents of Minoan Cretan with special reference to the archive of Knossos, Vol. II, Oxford, Clarendon Press, 1952, стр. 67;
7.A.J. Van Windekens, Le Pelasgique, Essai sur une langue indo-europeenne prehellenique, Publications Universitaires, Louvain, 1952;
8.H.Fisk, Griechisches Etymologisches Woerterbuch. Heidelberg, 1960;
9.Die Hellenistische Kultur dargestelt von F.Baumgarten, F.Poland, R.Wagner, Zweite Aulage, B.G.Teubner Verlag, Leipzig & Berlin, 1908;
10.М.Константинов, Авторитетно генетично изследване потвърди, че българите са тук от поне 10 000 г. Антибългарският мит за ‘смесения народ’ отива в небитието.


11. Plutarch, The Paralel lives, The Life of Theseus, publ.in Vol. I of the Loeeb Classical Library Edition, 1914;

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Theseus*.html




2.04.2018 г.

БЪЛГАРСКАТА ДУМА ЖЕНА В ТРАКИЙСКИТЕ НАДПИСИ



По време на спор, противниците ми често излизат с твърдението, че моето тълкуване на определена тракийска дума няма как да е вярно, понеже подобни думи същестуват и в други езици. Да, наистина по-голямата част от нашия речников запас, показва силна близост със сръбски, хърватски, словенски, полски, украински, руски. Това обаче в никакъв случай не е проблем.

Викингите са оставили голямо количество рунически надписи и бивайки германски народ, доста от присъстващите в старите посвещения думи, се срещат не само в шведски, датски и норвежки, но също в немски, холандски, английски. Тези паралели, близостта на дадени думи от речта на викингите, с думи от немски, холандски и др. не са причина да отречем, че определен рунически надпис е направен от викинги.

Освен близостта на езиците, трябва да се обърне внимание и на нещо друго. Това са историческите свидетелства, характера на фолклора, антропологичния тип на хората – техния външен вид и т.н. По отношение на историческите извори, с изключение на сърбите, от всички останали народи от славянската езикова група, само ние българите сме свързвани с траките и то в продължение на около 1100 години.

Отново, при нас се среща доминантният антропологичен тип характерен за траките – хора с кестенява коса и лека пигментация на кожата. Пак ние сме носители на културата създадена преди хилядолетия от Орфей, Евмолп, Залмоксис и още много други духовно извисени представители на траките. Тази древна култура е съхранена в нашия фолклор – факт, който е установен от етнолози като Евгений Теодоров.

Ето това е най-важното, същественото, то ни позволява да се наречем потомци на първия цивилизован народ на Европа, а и света. Приликата на българския език със сръбски, хърватски, словенски и т.н. само показва, че дедите на сърбите, хърватите, словените и т.н. могат да бъдат наречени роднини на траките, а такива са илирите. Те са хора обитавали в древноста земите на Сърбия, Хърватско, Словения, но също Чехия, Полша, Русия.

Нека сега да обърнем внимание на няколко тракийски надписа, които съдържат важна за историята ни информация. В посвещенията оставени от дедите ни срещаме имена като Авлу-зенис, Бри-зенис, Виси-зенис, Дула-зенис, Епти-зенис, Зера-зенис, Мука-зенис и др. Цитирайки Bechtel, Димитър Дечев съобщава, че частицата -зенис/ζενις отговаря на гр. γένης и авест. zanta-роден.

С това виждане  съм съгласен, но съм длъжен да добавя, че са пропуснати ценни подробности. Присъстващата в речта на Заратустра дума zanta-роден е свързана с авест. gǝnā, ǰaini-жена, съпруга, а и със санскр. jani-рождество, раждане, потомство, майка, жена. Връзката между българската дума жена и трак. -зенис/ζενις е очебийна, но нито в етимологическите речници, нито при тълкуването на тракийските думи, някой е направил дори бегло споменаване.



Най-ранното значение на жена е раждаща, поради това и древната дума -зенис/ζενις притежава значение роден. Дулазенис притежава смисъл – роден от богинята Дула, Ептазенис е представянето на роден от богинята Епта. Тези имена са теофорни, т.е. вдъхновени са от название на божество. Малко по-различно е Висизенис, тук частицата виси може да се обясни със стблг. вьсъ-село, т.е. Висизенис = роден в селото.

За наше щастие ние разполагаме и с други доказателства за това каква е била думата за жена в речта на Орфей. По време на разкопки на могилите край село Дуванлий, Пловдивско, археологът Богдан Филов намира голямо количество интересни артефакти, сред които и пръстен с надпис: HYΣIH…..ΔΕΛΕ  ΜΕΖΕΝAI  (транскр. с кирилица - ЕУСИЕ ДЕЛЕ МЕЗЕНАИ).


http://groznijat.tripod.com/thrac/DUVANLI.jpg

Правени са немалко опити за тълкуване, като най-впечатляващото за мен е това на италианския учен Виторе Пизани. Той превежда ΔΕΛΕ  ΜΕΖΕΝAI  като “fecit me uxori– направи ме жената, съпругата. ΔΕΛΕ съотвества на стблг. дѣло, род. п. дѣлесе-дело, дѣлати-правя.

ΜΕ отговаря съвсем точно на кратката форма на личното местоимение мене -ме.

ΖΕΝAI означава разбира се жена, като трябва да се уточни, че типичния за днешния български език задпоставен определителен член -та (в жената), се появава сравнително късно в речта ни – чак през Средновековието.

Трябва да се кажат и няколко думи за началния текст на надписа. Смятам, че ЕУ/HY отговаря на стблг. показатено местоимение ево- ето, ето това. За жалост част от думата СИЕ/ΣIH е заличена и можем само да гадаем за вида, а и значението и. Навярно българската диалектна дума сивна-хвърлям, снемам е свързана с древната СИЕ-ΣIH, като смисъла е хвърлен, снет предмет, жертвен обект.

В такъв случай, превода на HYΣIH…..ΔΕΛΕ  ΜΕΖΕΝAI  е: Това е жертвен предмет, направи ме жената (на починалия).

Съществува още един много интересен надпис, на който,  поне по мое виждане се среща българската дума жена. За този паметник, цитирайки учените Биттел и Гютербок, съобщава лингвистът Владимир Нерознак. Касае се за име изсечено на тъмновиолетов камък, намерен в Богазкьой, Турция – земята обитавана от дедите ни фриги и мизи. Нерознак уточнява, че освен фригийските букви, по предмета са изсечени и йероглифи (навярно хето-лувийски бел.моя).



Понеже посоката на четене е неясна, възможни са две четения ZAINU или UNIAJ.За тълкуването са предложени са няколко лични имена – Ζαυευ, Νουνας, Оννης. Аз лично смятам, че ZAINU/ЗЕНУ съотвества най-точно на стблг. женоу-на жената, на съпругата. Тъй като надписа е фрагментарен, ние няма как да разберем за чия жена, съпруга става дума, но печат с примерен надпис  - (това принадлежи) на жената (на Атис), е нещо съвсем в реда на нещата.

Ако създателите на Български Етимологически Речник, а и специалистите, които са изучавали тракийската ономастика бяха по прецизни, днес щяхме да знаем доста повече за езика на далечните си предци. 

Оказва се, че древната ни дума за жена се е запазила в почти непроменен вид. Това не бива да ни учудва защото използваните в епохата на Орфей думи баба, ма, деде, тате, гелавос, янатера и т.н. съотвестват на българските баба, ма-майка диал., дядо, тате, зълва, ѥтры (йентры)-етърва.

За пореден път се уверяваме, че народа ни пази ревниво традициите си, като езика е един от най-важните. Неслучайно българската реч има магично звучене. Неслучайно българските народни песни  сякаш идват от някакав друг свят. Донякъде е така защото основите на нашата култура са положени в незапомнени времена тук на Балканите, тогава когато всичко е било чисто и предците ни са живели в пълна хармония с природата. Бивайки хора на светлината, дедите ни са се докоснали до божественото и така са били облагородени.

Това е ценен дар защото злато може да бъде откраднато, летописи изгорени, или  преписани по-късно, но с положени в тях лъжи, благородството от друга страна, няма как да бъде откраднато. Истинският българин – будният, смелият, потомъкът на земята, носи благородството в себе си и никой не може да му го отнеме. Истинският българин не се оплаква, а действа, не ругае, а мисли как да намери разумно разрешение. Такива бяха дедите ни, такива сме длъжни да бъдем и ние, ако искаме да носим святото име на предците ни.




Използвана литература:

1.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;
2.В.П.Нерознак, Палеобалканские языки, Наука, Москва, 1978
3.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;
4.Е.Тeодоров, Древнотракийско наследство в българския фолклор, Наука и Изкуство, София, 1972;