6.12.2017 г.

ЗАГАДКАТА С “ИЗЧЕЗНАЛИЯ” НАРОД МИЗИ – КЛЮЧ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ


Със сигурност доста хора у нас се чудят кой казва истината за далечното ни минало. В старите теории уверено се твърдеше, че поданиците на хан Аспарух са от тюркски произход. Като обосновка бе предлагано отъждествянането на старите българи с хуните. Напълно бе пренебрегнат факта, че по време на Античността хуните никога не са наричани тюрки. Пренебрегната бе и важната подробност, че хунските глоси медос, страва, камос, а и речното название Вар (Днепър) нямат никаво обяснение на който и да е тюрски език. 

Други учени също поставят корените на народа ни в Средна Азия, но не край Алтай и Енисей, а в региона на Хиндокуш. Подръжниците на това виждане се опират между другото на свидетелството на живелия през XII век Михаил Сирийски за идването на скити от земите около планината Имеон, но не уведомяват своите читатели за това, че Стефан Византийски определя скитите като тракийски народ. Не е спомената и друга важна подробност, а именно факта, че названието на планината Imaus/Ἴμαον е сродно на Imeus и Emona на Апенините, a и Αἵμων/Aemus в Тракия, като най-старото споменато име е това от нашите земи.

Разбира се има и трета теория, според която ние сме потомци на стари балканци, на най-древниия цивилизован народ, който по време на Античността e известен под името траки, т.е. ние българите се яваваме пълноправни наследници на хората, от чиито среди произлизат Орфей, Залмоксис и Спартак.

До този момент няма антропологични и генетични изследвания, които да позволят да се приеме, че корените на народа ни са в далечната Азия. Според новите данни от генетичните проучвания, ние сме твърде далеч от популациите на Индия, Кавказ, а и тюрските народи.(1)*

 За сметка на това, както доминиращия антропологичен тип у нас, също и значителна част от генетичните маркери типични за населението на България, красноречиво показват, че ние действително сме потомци на народа, смаял римляни и гърци със своята сила, смелост, но и духовна извисеност.

Всички, които са запознати със старата ни история, знаят добре, че от IV до XV век, различни автори поставят знак за равенство между българи и мизи. Става дума за най-големия тракийски народ, чиито владения са се простирали от Тесалия (Гърция), до Черноморските степи. Част от тези храбри хора са населявали значителни територии от Западна Мала Азия (Турция) и дори Средна Азия (на север от Иран). Най-важното в случая е това, че от средите на европейските мизи се появават хората, които носят името българи.


Карта създадена по сведенията на Клавдий Птолемей, вижда се, че Мизия се простира до река Днестър

С течение на времето, благодарение на факта, че мизите-българи стават най-силни, тяхното име е прието от роднините им обитаващи Балканите - потомците на пеоните, бесите, трибали, гетите и др.


                   Карта на римските провинции Горна и Долна Мизия

Ето поради това е важно да се проучи с подробности историята на европейските мизи – тези, които са отговорни за появата и налагането на името българи. Какво правят професионалистите обаче, вместо да подложат на анализ историята и материалната култура на мизите на север и юг от река Дунав, започват  действия, които някои биха дефинирали като кампания по заличаването на присъствието на дедите ни в древната Източна Eвропа.

Останах огорчен и дори шокиран когато попаднах на работи на траколози и историци надпреварващи се да “доказват”, че в Европа, на юг и север от Дунава никога не е имало мизи (наречени по-късно българи).

Един учен смята, че определена група крайдунавски траки сражаващи се с армията на Рим, е наречена умишлено мизи, за да могат римските легиони да “си спечелят славата на победители на бойци възпети от Омир заради храбростта им.” [1] c.106.

Друг специалист се опитва да ни убеди, че Страбон пише за мизи в Тракия поради това, че искрено е желаел да се съобрази с желанието на императора (Тиберий), който организира провинция Мизия, или пък на стария географ е оказан политически натиск (директен или индиректен) и т.н. [2] c.131.

Страбон не е нито първият, нито единственият, който локализира мизи на Балканите. Не можем да пренебренем писалите за крайдунавските мизи Посидоний, Артемидор, Тацит, Елиан, Тит Ливий, Апиан, Плиний Стари, Клавдий Птолемей, Дион Касий, Луций Аний Флор, Юлий Капитолин, Йордан.

Всички тези стари автори ли са имали една и съща фантазия, или задача - да заблудят света, че Тракия е обитвана от мизи?  Ако по времето на император Тиберий определени хора са се чувствали принудени да споменат мизи, то какво да кажем за хроникьорите писали в по-късни епохи? Тях какво ги е подтикнало да се съобразяват с желанието на отдавна напуснал живота император?

Има и друг хронологичен проблем, който е останал недобре проучен от специалистите. За мизите в Европа е писал Посидоний и то доста по-рано от Страбон, като в случая по-важното е това, че Посидоний е починал преди император Тиберий да се роди. За да подкрепи твърденията си, Страбон цитира и Артемидор, а този автор, подобно на Посидоний е живял преди времето на Тиберий.

За мизи и за това, че те заедно с пеоните (панонците) имат търговско средище в Аквилея е писал не кой да е, а живелия през IV век император Юлиан Апостат [3] c.132. Този владетел не е имал причина да се страхува от отдавна умрелия Тиберий, нито да се съобразява с прищевките му. Намирам за странно, че важното, а и пределно ясно свидетелство е убегнало на нашите специалисти.  

Още по-сериозно става, ако се запознаем със сведението на Херодот относно това, че във времената преди Троянската война (т.е. XV-XIV в.пр. Христа) мизите и тевкрите успяват да постават всички траки под своя власт, като стигат чак до река Пеней [4] VII.20. Бащата на историята представя тези данни около четири века преди император Тиберий да се роди. Знаейки това, можем ли да приемем за логично и научно твърдението, че мизите в Тракия са продукт на желанието на Тиберий?

И друго е важно, за да се покори цяла Тракия, то мизите и тевкрите трябва да са били огромна група хора, иначе не би им се отдало да подчинят своите роднини. Имайки предвид тези подробности, смятам, че е крайно несериозно, присъствето на мизи в Тракия да се тълкува като желание на Тиберий, или стремеж за добиване на слава.   

Тъжното е, че в стремежа си да “докажат, че в Европа никога не е имало мизи, определени учени прибягват, поне според мен (дано да се лъжа), до некоректно представяне на определени исторически извори. Като пример може да се посочи твърдението, че “Апиан съобщава, че не е успял да намери информация за мизите.” [2] c.123 (bel.527).

Реално (поне по мое мнение) нещата стоят съвсем различно. На Апиан и през ум не му е минавало да казва, че не е намерил информация за мизите. Този автор пише следното: “Марк Лукул, братът на Лициний Лукул, който водеше война с Митридат, потегли срещу мизите и стигна до реката където шест гръцки града бяха разположени съседно на земята на мизите, а по-точно Истрия, Дионисополис, Одесос, Месембрия, Калатис (?) и Аполония, като от последния той докара в Рим голяма статуя на Аполон, която в последствие бе положена на Палатинския хълм. Освен това, аз не успях да намеря други неща, които Римската Република е сторила на мизите. Те не бяха задължени да плащат данък на Август, а на Тиберий, който бе следващия император. “ [5] App. Ill. 5.30

Ето и текста от работата на Апиан, всеки, който желае може да направи проверка: Marcus Lucullus, brother of that Licinius Lucullus who conducted the war against Mithridates, advanced against the Mysians and arrived at the river where six Grecian cities lie adjacent to the Mysian territory, namely, Istrus, Dionysopolis, Odessus, Mesembria, Catalis, and Apollonia;1 from which he brought to Rome the great statue of Apollo which was afterward set up on the Palatine Hill. I have found nothing further done by the Roman republic as to the Mysians. They were not subjected to tribute by Augustus, but by Tiberius, who succeeded him as Roman emperor.” - App. Ill. 5.30


Виждаме, че в един кратък фрагмент Апиан съобщава няколко пъти за мизите, като уточнява, че не разполага с данни за други неща сторени от римляните на мизите, освен разказаното в писанията му. Мисля, че това е доста по-различно от твърдението на някои наши учени (и преподаватели ), че Апиан не е успял за намери информация за мизите.  

Разбира се, сред изследователите на нашето минало има и изключения. Срещат се такива хора, които не само смятат, че е имало мизи в Европа, но дори дават ценното указание, че по време на Античността, определена група от тези мизи се е смесила с част от гетите и така се е оформило ново племенно образувание.

За това пише в своя работа Кирил Влахов подлагайки на анализ личното име Гетомиз. Разграничаващ се от скептицизма на своя колегa Димитър Дечев, Влахов смята, че Гетомиз е човек от средите на племенно обединение на гетите и мизите обитаващи Северното Черноморие, по-точно земите край Олбия [6] c.57-58. *(2).

Кога е положено началото на въпросното племенно обединение е трудно да се каже, тъй както е трудно да се определи кога са се появили обединенията на медо-витините, дио-бесите, мизо-македоните и т.н. Едно е сигурно, станало е в дълбока древност защото има сведения за мизо-гети на север от Персия по времето на Кир Велики – VI в.пр. Христа.

Херодот  нарича въпросните мизо-гети масагети и ги причислява към семейството на скитите, нека не забравяме обаче, че Стефан Византийски определя скитите като тракийски народ. Трябва да се добави и важната подробност, а именно това, че  масагетите (мизо-гетите) Йордан гледа като на част от гетите [7] X (61). Това разбира се е справедливо защото мизи и гети са хора, които делят един произход с останалите “траки”. Страбон казва това без увъртане [8] VII.3.2.

“Now the Greeks used to suppose that the Getae were Thracians; and the Getae lived on either side the Ister, as did also the Mysi, these also being Thracians and identical with the people who are now called Moesi…” - Strab. VII.3.2.


Живелият през VI век Прокопий Цезарийски обяснява, че новото име на масагетите (мизо-гетите) е хуни: “Aïgan was by birth of the Massagetae whom they now call Huns; and the rest were almost all inhabitants of the land of Thrace. “  [9] Proc.LB.III.xi.9


Прокопий е виждал тези мизо-гети, познати и като хуни, но и дума не отваря за някакъв  особен външен вид, различен от този на европейските народи. По-рано, друг летописец – Приск Панийски посещава резиденцията на Атила и също не определя външния вид на хуните като екзотичен. Приск дори не може да направи разлика между хуните и балканските  поданици на Римската Империя.

Този факт някакси убягва на поддръжниците на старите теории. Никой от тях не проявава желание да обърне внимание на описанието на външния вид на мизо-гетите.
Става дума за тяхната особена прическа – темето бива подстригано, а косата в задната част на главата е оставяна дълга. Това не е азиатски, а древен балкански обичай, практикуван от “траките” абанти и мизи, като дори името на прическата е тезеида – по името на пеласга Тезей.

Прокопий от друга страна нарича абсолютно същата прическа хунска мода: “But the hair of their heads they cut off in front back  to the temples, leaving the part behind to hang down to a very great length in a senseless fashion, just as the Massagetae do. Indeed for this reason they used to call this the "Hunnic" fashion.” - Proc. SH. VII.10 (2)*


“But he sheared only the fore part of his head, just as Homer said the Abantes did, and this kind of tonsure was called Theseïs after him. 2 Now the Abantes were the first to cut their hair in this manner, not under instruction from the Arabians, as some suppose, nor yet in emulation of the Mysians, but because they were war-like men and close fighters, who had learned beyond all other men to force their way into close quarters with their enemies.” -Plut. Tes.I.5 (3)*


Oсобената прическа на мизите и мизо-гетите обяснява един интересен фрагмент от Именника (на българските князе). Taм е казано следното: “сii ҃е кнѧз. дръжаше кнѧженïе обону страну Дунаѧ. лѣтъ. ҃ф.҃еі. остриженами главами.“ - Тези петима князе държаха князуването от другата страна на Дунава 515 години с остригани глави (4)*

Прическата е била популярна у нас до ново време. Хайтов дава описание на Ангел Войвода, който бръснел главата си, но оставял дълъг перчем коса [10] с.127. Обичаят се запазва до началото на ХХ век. Изоставянето на тази особена практика според Петър Берлиев се дължи на погрешното вярване, че произхода и е турски.

Важно е да се спомене това, че старобългарските земни валове, типичното жилище – полуземлянката, стопански методи като съхраняването на житото в ями и т.н. не са неща възнинали в Азия, а са типични за древното балканско население.  Данни за това могат да бъдат намерени в работите на учените Никулице, Китов, Агре и др. Уви, тези неща не са известни на по-голяма част от широката публика.

Приемем ли, че мизите са били най-големия древнобалкански народ, чиито селища са се простирали не само на Балканите и в Черноморските степи, но също в Анатолия и Средна Азия, нещата си идват на мястото и всички загадки изчезват.

Става ясно защо дедите ни са наричани ту траки, ту скити, ту хуни. Мизите спадат към тракийския етнос, към който спадат също и скитите според Стефан Византийски. Обединението на мизи и гети, те. мизо-гетите живеят на север от Персия (Иран) като са били в контакт също с тюрки, индийци, китайци. Тези мизо-гети са станали известни и като хуни, което според мен означава господари, благородници и може да се обясни със стблг. унии-по-добър, т.е. благороден.

След войната с Кир Велики през VI в. пр. Христа, част от мизо-гетите се завръщат по родните места в Черноморските степи. За това разказва Йордан в работата си “Произход и деяние на гетите” като употребява за хората наречени от Херодот масагети (мизо-гети) названието гети:

“Then Cyrus, king of the Persians... waged an unsuccessful war against Tomyris, Queen of the Getae. Elated by his victories in Asia, he strove to conquer the Getae, whose queen, as I have said, was Tomyris…After achieving this victory and winning so much booty from her enemies, Queen Tomyris crossed over into that part of Moesia which is now called Lesser Scythia--a name borrowed from great Scythia,--and built on the Moesian shore of Pontus the city of Tomi, named after herself. - Jord. X(61) (5)*



Томира слага главата на персиеца Кир в торба пълна с кръв, картина на Александър Цик – източник User Adrigon  https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/c/cc/Tomyris_Plunges_the_Head_of_the_Dead_Cyrus_Into_a_Vessel_of_Blood_by_Alexander_Zick.jpg

Няма никаква мистерия в това един народ да се засели в различни територии. Родната земя на саксите е в Северна Германия. Част от тези сакси заминават с роднините си англите за Британия и там се обединяват (както се обединяват гети и мизи). Други сакси пък се установяват в Трансилвания (Румъния).  

Не е трудно да се каже, че родната земя на мизите са Балканите, че оттук (според Страбон) една част тръгва за Анатолия и се заселва там, а друга част (според Йордан) се установява в Средна Азия, на север от Персия. Това би обяснило защо дедите ни са наричани с различни имена, но би станало ясно и, че сме потомци на местен народ, който е играл важна роля не само в европейската история, но и в историята на народите на Азия. Това виждане, за жалост не съвпада с общоприетите (но недоказани теории), на които все още се робува.

Струва ми се, че точно поради това са направени опити да се внуши, че мизи в Европа никога не е имало и, че отъждествяването на българи с мизи ще да е било грешка. Да обаче тази “грешка” я правят голям брой автори и то в продължение на 1100 години! Дали пък не се бъркат тези, които смятат, че българите няма как да са потомци на мизите и сродните на мизите хора?

За да се обслужат старите и наложени от чужденци теории, бива отричана и безценната за историята ни карта на Св.Йероним - IV век. На нея пише Mesia hec & VulgariaМизия, също и България. Тази карта обяснява защо Йоан Никиуски пише за провинция България когато разказва за бунта на предвождащия българи Виталиан (512-513) година.

"Cyril the general retired into the city named Odyssus, and stayed there while Vitalian withdrew into the province of Bulgaria." J.Nikiu, Chr.  LXXXIX.75

http://www.tertullian.org/fathers/nikiu2_chronicle.htm



https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Map_of_Saint_Jerome_-_Mesia_hec_%26_Vulgaria.jpg

Макар част от дедите ни да са живели в пределите на Римската Империя, те все пак са имали известна автономност, която според мен е дадена от Константин Велики. Тази автономност е пазена ревностно и поради това Виталиан повежда българите си срещу император Анастасий.

През IV век, в Европа има две държави – Римската Империя и България. А на север от Дунава, в свободните територии държавността ни е възстановена (макар и непризната от Рим) още през II век, или както е казано в “Именника” -515 години преди времето на княз Аспарух (Исперих кнѧз). 

Това е нещо уникално, a и повод за гордост. Това е свидетелство за силата на духа на народа ни. След всяко падение ние успяваме да се изправим и да надвием враговете си. Дедите ни са били посичани, горени, изтезавани, продавани като стока по пазарите на Ориента, но ето – нас все още ни има и ще ни има и в бъдеще. Този, който е роден в огъня не може да загине от огън. Този, който е роден на бойното поле може да бъде подтискан само временно. Този, чиято душа е светла няма да бъде погубен от злото, а ще го надмогне и преживее.



Използвана литература и пояснения:

1.A.Фол, История на Българските Земи в Древността до края на III в. пр. Хр., Тангра, ТанНакРа ИК, Център за Изследвания на Българите, София, 2008;
2.Д.В.Ботева-Боянова, Античните текстове и тяхното четене днес, Акценти от осем века фрагментарна история на древна Тракия (IVв.пр.Хр. - IV в.сл. Хр.), УИ, Св.Климент Охридски, София, 2014;
3.Iuliani Imp.Opera quae quidem reperiri potuerunt omnia, sumptibus Sebastiani Gramoisy, Parisiis, MDCXXX;
4. Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;
5.Appian, The Foreign Wars, transl. H.White, THE MACMILLAN COMPANY, New York, 1899;
6. К.Влахов, Тракийски лични имена, фонетико-морхологични проучвания, Studia Thracica 9, Институт по тракология, БАН, София, 1976;
7.The Gothic History of Jordanes, transl. Ch.Mierow, Princeton University Press, Princeton, 1915;
8. Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;
9.Procopius, History of the Wars, Books III-IV, trasnl. H.B.Dewing, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000;
10.Н.Хайтов, Хайдути, Изд.Георги Бакалов, Варна, 1979;


(1)*S. Karachanak, V. Grugni, D. Nesheva, V. Battaglia, S. Fornarino, N. Al-Zahery, V. Carossa, Y. Yordanov, A. Galabov, B. Atanasov, A. Torroni, D. Toncheva,, O. Semino,
Y-Chromosome genetic variation of modern Bulgarians

“As for the interpopulation analysis, similarly to mtDNA, Bulgarians belong to the cluster of European populations, still being slightly distant from them. Bulgarians are distant from Turks (despite geographical proximity), Arabic and Caucasus populations and Indians.”


(2)* Procopius , The Anecdota  or Secret History, Loeb Classical Library, 1935;


(3)*The Parallel lives by Plutarch, Loeb Classical Library, 1915;



(5)* Jordanes, Origin and deeds of the Goths, transl.Ch.Mierow https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html


23.11.2017 г.

АХИЛ, АХЕЙЦИТЕ, ДАНАЙЦИТЕ И БЪЛГАРИТЕ


Историята на Троянската война е позната на много хора. Едни са трогнати от любовта на Парис към хубавата Елена, други се възхищават на силата и смелостта на Ахил Пелеев, храбростта на Теламоновия син Аякс, героичния край на Хектор. 

Безспорно впечаление прави също описанието на цар Резос, неговите доспехи и колесница, оръжията и външния вид на тракийските бойци. Тези, които са се запознали добре с творбата на Омир, със сигурност са забелязали няколко интересни неща. Старият автор не употребява нито веднъж думата варвари, т.е. говорещи различен език.

Това е доста странно защото трояните и техните тракийски съюзници в никакъв случай не са роднини на гърците, които днешната наука счита за потомци на ахейците предвождани от светлокосия Менелай и амбициозния му брат Агамемнон. Странно е и това, че погребението на Патрокъл прилича на погребението на Хектор, а общите погребални обреди са индикация за общ произход. 

На пръв поглед срещаме необясним феномен, но всъщност няма нищо сложно. Ако приемем, че учените от ново време грешат и ахейците не са гърци, а роднини на “траки” и трояни,  ще стане ясно защо Омир не говори изобщо за варвари. Троянската Война не е била нищо друго освен конфликт между роднини. Не само дедите ни, но също така келтите, германите, а и италийските народи са водили вътрешни, братоубийствени войни.

Как обаче гърците влизат в “Илиада”? И това не е мистерия, не е никак трудно някой да си присвои деянията, заслугите, а дори и названието на други хора живели преди дълго време. Немците нямат нищо общо със споменатите във “Ведите” арийци, които покоряват Индия, но благодарение на умело организирана пропаганда, милиони хора искрено повярваха в арийските корени на немския народ. Така е и с гърците, смятам, че не нямат нищо общо със старите ахейци и само са си присвоили земите и историята им.

Нека видим как стоят нещата. От трите названия: ахейци, елини, гърци, най-старо е ахейци. Съгласно информацията в енциклопедия “Britanica”, то е споменато под формата екуеш в египетски  документи заедно с имената на други хора от коалицията на Морските народи: “Tentative identifications of the Sea Peoples listed in Egyptian documents are as follows: Ekwesh, a group of Bronze Age Greeks (Achaeans; Ahhiyawa in Hittite texts)…


B хетските летописи, като страна, Ахея, или по-точно Ахиява, най-рано е локализирана не в Гърция, а в Анатолия (по-точно западна Мала Азия), която в древността е дом на “тракийските” народи фриги, мизи, витини, тевкри, бебрики, халиби и др.

“Mycenaeans or not, Ahhiyawa was situated between the western Anatolian coast and the Luwian state of Arzawa, with the Lukka on its south-eastern border. It first became prominent in the fifteenth century BC, but it was in the mid-thirteenth century that it became a serious problem for the Hittites, once Arzawa had become a Hittite vassal. Chronicled by them as the state of Ekmesh or Ekwesh (a name also linked to the Sea Peoples)…”



       АХИЯВА –изображение базирано на карта от Уикипедия

С тази локализация на дома на ахейците в Мала Азия повечето учени не са съгласни. Причината е следната – ако най-старата Ахея е в Мала Азия, то там трябва да изобилстват гръцки названия на градове, местности, реки, но такива няма изобщо в периода, в който хетите съобщават за Ахиява.

Вместо да се направи заключение, че въз основа на тези данни ахейците не са говорили гръцки език, определена група учени просто отказва да приеме, че най-древната Ахея е граничела с Хетската Империя и така проблема е “разрешен”.

С това обаче проблемите на учените не свършват, има и други неща, които те не обясняват обстойно. Става дума за свидетелството на Страбон относно това, че в древността цяла Гърция е обитавана от варвари (т.е. хора различни от гърците), като Пелопонес (там където властват ахейците Менелай и Агамемнон) е заселен от фригите на Пелопс:

“Now Hecataeus of Miletus says of the Peloponnesus that before the time of the Greeks it was inhabited by barbarians. Yet one might say that in the ancient times the whole of Greece was a settlement of barbarians, if one reasons from the traditions themselves: Pelops brought over peoples from Phrygia to the Peloponnesus that received its name from him.“ - Strab.VII.7.1.


Отново, ако следваме логиката, то трябва да отсъдим, че ахейците не са гърци, а “траки” от групата на фригите. Това прочее се признава и от Софокъл, който чрез думите на Тевкър не само определя Атрей (бащата на ахееца Агамемнон) като потомък на Пелопс, но и уточнява, че Пелопс е варварин фригиец:

Are you not aware of the fact that your father's father Pelops long ago was a barbarian, a Phrygian?“ - Soph. Aj. 1299


Доказателства за това, че дори на територията на Гърция, по време на ахейската доминация не е говорен гръцки език, получаваме от древните селищни названия. Даже ревностни елинофили като Джон Чадуик признаха, че имената на ахейските градове Микена, Атина и т.н. нямат смисъл на гръцки език и са оставени от хора имащи съвсем различна реч, но за жалост британският изследовател не уточни за каква реч става дума – J.Chadwick, “The Mycaean World”, 2005, c.1.

Не само названията на ахейските градове не са гръцки, същото важи и за ахейските лични имена. Относно негръцкия произход на имената Axил, Агамемнон, Клитемнестра и т.н. се изказа преди доста време Артър Еванс: “Many names, also in Greek mithology are not of Greek origin, and others have been Graecized imperfectly – Άχιλ(λ)εύς…Ἀγαμέμνον, Κλυταιμ(ν)ήστρα…“ – Scripta Minoa II, 1952, c.67.

Еванс не е единствения, който смята, че имената на героите от старогръцките легенди не са гръцки. Цитирайки свои колеги Сергей Откупшиков съобщава следното: греки героической эпохи носили почти исключительно негреческие имена (см., например (Myres 1930, 310). В классическую эпоху большая часть греческой ономастики также была негреческой (Chadwick 1967, 273). В Греции было «очень мало чисто греческих имен» (Chadwick 1969а, 10). Даже те личные имена и топонимы, которые по гречески что-то значат, могут оказаться догреческими, в какой-то мере переосмысленными под воздействием народной этимологии (Chadwick 1969а, 10; 1969b, 83)…- “Догречейский субстрат, у истоков европейской цивилизацией”, 1988, c.114.

Не по-малко важно е това, че самия етноним ахеици, или по-точно  ἈχαιFοί (ахаивои) няма никако обяснение на гръцки език, учените не могат да определят изобщо какво е значението. Или както споделя лингвиста Хялмар Фриск: “Da der ursprüngliche Sinn des Names Ἀχαιοί unbekant is, sind alle Etymologien leere Spekulationen.” – GEW, p. 199.

Ако се търси в гръцкия език, етимология наистина няма да бъде намерена никога, по простата причина, че ахейците не са гърци, а местно население, което има връзка с нас, а не с южните ни съседи. Защо учените са пренебрегнали свидетелствата на Страбон, Софокъл и т.н. относно “тракийските”, фригийските корени на ахейците за мен е загадка. Все пак твърденията на старите автори се подкрепят от негръцкия характер на топонимите, хидронимите и личните имена на героите от древните легенди.

За да се разбере със сигурност етническата принадлежност на ахейците, е било достатъчно най-древната форма на народностното им име -  ἈχαιFοί (ахаивои) да бъде сравнено с други подобни, да се направи сверка с историческите извори и тогава би дошъл бързо край на “загадката”.

Учените знаят за съществуването на тракийските етноними Σκαιβοαί /скаивои и Περραιβοί /перхаивои (переби). Частицата -вои е обща за най-древните варианти на имената ахейци, переби, скаи (ахаи-вои, перхаи-вои, скаи-вои).

Щом ахейците Агамемнон и Менелай са обявени за потомци на фригиеца Пелопс, а и народностното название ахаи-вои е изградено по идентичен начин на “тракийските” перхаи-вои и скаи-вои, то е редно да приемем, че ахейците принадлежат на местните балкански народи, чиито наследници сме ние българите. В такъв случай не е никак странно, ако старобългарското вои-бойци, се окаже най-добрия кандидат за обяснение на частицата -вои.

Това, че дедите ни наречени “траки” са обитавали територията на Гърция в древността е видно и от селищните названия Коринт, Тиринт, Провалинт, Каминт, Коскинт, Саминт и т.н. Имената на ахейските градове Каминт, Коскинт, и Саминт например могат да бъдат обяснени със стблг. камы-камък, коска-кост, самъ-сам. Наставката -инт се среща в “тракийската” глоса волинт-див бик (вол, eдро животно).

За тази наставка Иван Дуриданов споменава,  че се среща в стблг. като -енте, ср. род.п. телѧте-телеЕзикът на траките, 1976, c.21. За това, че суфиксът (наставката) -инт съответства на слав. -ѧт-, стблг. телѧ, род.пад. телѧте-теле съобщава по-рано Владимир Георгиев - “Тракийският език”, 1957, с.55.

По отношение на културата на ахейците трябва да се спомене това, че те изграждат куполни гробници за мъртвите си благородници. Тази традиция е непозната на гърците от Класическия период, но е типична за дедите ни познати по това време като “траки”.



По време на Античността, куполни гробници се градят не само в земите между Дунава и Бяло Море, но и на полуостров Крим – територия, която е в пределите на спомената по-късно от Теофан Изповедник Стара Велика България. Случайност ли ще да е това?

На гърците е чужд и друг ахейски обичай – направата на златна погребална маска, но за сметка на това нашите деди създават истински шедьоври увековечавайки лицата на владетелите си с изкован златен образ. Златни маски се изработват и за властелините на Боспорското Царство (наречено по-късно Стара Велика България), като например за цар Рескупорис II.



Отново за ахейци и “траки” е типично конското жертвоприношение в дромоса на гробница и отново това е нещо непознато за гърците от Класическия период. Намирам за нужно да подчертая, че този особен обред се практикува от старите българи до Средновековието. Ярък пример за това е некропола от Нови Пазар където до покойниците са положени и конете им. Сведения за това можем да намерим в работата на Димитър Овчаров, “Въведение в старобългарската култура”, 2002, с.87.

Знаейки тези неща e редно да се запитаме: Какво дава право на учените да наричат ахейците предци на гърците игнорирайки планини от информация? Защо е толкова трудно да се каже, че ахейците спадат към древнобалканкските народи, чиито потомци сме ние? Защо е толкова трудно да се обясни, че старите гърци само са повлияни езиково и културно от ахейците, чиито изконни наследници сме ние?

Признае ли се това, ще стане ясно защо Тевкър е име ползвано от трако-трояните, а и от ахейцте. Теламоновия син Тевкър е ахеец, но има и Тевкър от Троя, реално той е първия цар на величествения град, а името му несъмнено е свързано с “тракийското” племенно название тевкри.  

Признае ли се, че ахейците не са гърци, а спадат към древнобалканските народи ще бъде разрешена и друга загадка. Ще стане ясно защо Йоан Малала е уверен, че хората водени от Ахил Пелеев в ново време се наричат българи.



Бъдат ли дефинирани ахейците като деди на българите, ще се реши още един необяснен от учените феномен. Касае се за това, че ахейската писменост наречена Линеар Б показва смайващи прилики както със старобългарските руни, така и с глаголицата.

Сравнение на старобългарските руни със знаците от Линеар Б

БР- български руни
ЛП-линеарна писменост

Сравнение на формата и звуковата стойност на глаголическите букви и линеарните писмености от Бронзовата епоха

Редно е ахейците да бъдат причислени към нашите предци, а за по-голяма яснота, за южните ни съседи да започне да се изпозва името данайци. 

Никой не може да се бори с фактите, никой не може да изкривява реалността до безкрай. Средновековието бе епохата на догмите. Тогава инакомислещите бяха заклеймявани и изгаряни на клада. Във времена на свобода и демокрация е редно да се казва истината, независимо от това, че тя ще урони авторитета на определени хора. 

Не може заради интереса на шепа индивиди да се поддържат неверни неща и да се представят като неоспорима истина в училища и университети. Не може наследсвото на дедите ни да се подарява на други хора и то не кои да е хора, а гърците, тези, които унищожиха държавата на дедите ни в Южните Балкани, присвоиха си постиженията на предците ни, а тях самите подложиха на геноцид. Такива престъпления трябва да се заклеймяват, а не да се поддържат.

Не е нужно да мразим южните си съседи, не е редно днешните гърци да плащат за греховете на бащите си, но справедливост трябва да има. Миналото не можем да променим, но можем да допринесем за по-добро бъдеще за народа ни като си получим заслужената слава и престиж - това, което си е наше.



15.11.2017 г.

ДИНДУМОС - ДОМЪТ НА БОГОВЕТЕ


Хубаво е когато човек разполага с голямо количество литература. Така, благодарение на изобилието от данни могат да се направят сравнения, проверки и малко по малко се стига до истината. Една от първите ми важни придобивки бяха работите на Страбон. За мен най-ценна бе книга VII, в която е описана земята ни, наречена през Античността Тракия. В тази работа са представени също и интересни данни за историята на дедите ни, за техните градове и т.н.

Далечните ни предци обаче са обитвали и други региони, като например Мала Азия. Там са живели витините, халибите, меоните, бебриките, мариандините, сарапарите, фригите, а и мизите. За фригите и мизите Страбон обяснява, че са преселници от Европа (Балканите) [1] VIII.3.2. Твърдението си стария автор подкрепя с това, че посочва народностни, местни и речни названия, които се срещат както в Тракия, така и в Мала Азия, по-точно Троада:

Много са названията общи за траки и трояни, например има траки наречени скаи, има река Скай и Скайска стена, а в Троя са Скайските врати. Има траки ксанти, а в Троада тече река Ксант.  Има река Арисба вливаща се в Хебър (Марица), а има и град Арисба в Троада. Резос е река в Троада, а Резос е тракийски цар...”-  [2] Strab.XIII.1.21

За жалост Страбон е пропуснал най-интересния паралел. Става дума за разположените на Балканите Дин друме, Дино гетия и намиращите се в земите на фригите Диниа, Диндумос. Те са доста важни поради това, че съдържат името на древно божество на светлината почитано от предците ни.



Касае се за Дин (който е известен и като Ден) от посветителските надписи от остров Самотраки [3] с.80. Подлагайки името на бог Дин на анализ, акад. Владимир Георгиев го свързва със стблг. дьнъ-ден [3] с.81. Това е напълно справедливо защото Дин не е кой да е, а бога на светлината. Самата българска дума ден идва от и.е. -*di-,*dey- светъл, бляскав [4] с.342.

ΔΙΝ TOΛE
ΔΕΝ TOΛE
Отново Владимир Георгиев тълкува Дин друме като (свещената гора) дъбрава на Зевс, като за частицата друме лингвистът предлага дръмъ-горичка и посочва паралела с българското селищно название Вълчедръм (вълча горичка) [5] с.31.

Както можем да се досетим, Дино гетия се намира в земите на северните траки - гетите. Същите тези гети, които по време на ранното Средновековие, някои стари автори наричат славени и определят като съюзници на Аспарух *(1).

Тази работа обаче е предимно за Диниа и Диндумoc във Фригия, в техните имена се крият важни подробности. Вече разбрахме, че частицата Дин е името на бога на светлината, но какво означава думoc?

Определени езиковеди излагат виждането, че думос е фригийска дума, която може да се преведе като религиозна общнина, като се правят сравнения с гр.θομός-тълпа, гот. dōms-мнение, присъда, рус. дума (народно събрание) [5] c.75. От друга страна Макс Фасмер смята рус. дума (народно събрание) за старогерманска заемка, отново за старогерманска заемка е определена и принадлежащата на нашето словесно богатство дума-слово, реч [4] с.446. *(2)

Аз лично смятам, че фригийската думос означава дом и отговаря съвсем точно на блг.диал. дум-дом, подслон, постройка. В доста региони у нас се казва – у дума, а не у дома, т.е. в къщи. В такъв случай, името на планината Диндумос притежава значение домът на бог Дин.

Планините са почитани от дедите ни, които са правели светилища на своите божества по високите места. Херодот свидетелства за това, че сатрите не са покорявани от никого поради своята войнственост, а и заради това, че обитават планини покрити с гори и сняг, като на най-високия връх е светилището на Дионис [6] Her.VII.111. Макробий пише за тракийски храм на божеството на слънцето, като уточнява, че постройката е на върха на възвишение носещо името Зилмисос [7] c.127 (бел.9).

Светоний описва посещението на Гай Октавий (бащата на бъдещият император Октавиан Август) в прорицалище на Дионис намиращо се в най-отдалечените (най-високите места) на Тракия  [8] Suet.94.5. Интересно светилище на Дионис има на връх Острец, Велинградско, недалеч е и светилището на връх Бабяк [9]. Да не забравяме и светилището на връх Драгойна.

Смятам, че е напълно естествено името на планината Диндумос да идва от името на бог Дин-денят, светлият и да бъде обяснено със стблг. дьнъ-ден, светлина, домъ-дом, дум-дом диал. форма. Казвам напълно естествено, но жалост, представените тук данни създават сериозни главоболия на определени учени.

Сродният на Диндумос тракийски топоним Дин друме е от древната балканска територия на фригите. Това показва, че още в старите си селища фригите са почитали бог Дин, а и култа към него трябва да е бил на голяма почит иначе дедите ни не биха кръстили цяла планина Диндумос - домът на бог Дин.

В Мала Азия се срещат и други места съдържащи думос/дума-дом. Като пример могат да се посочат Идума (от *Иди дума – дом на богинята Ида), Сидума (* от Сиу дума – дом на бог Сиу-светлият). Не трябва да забравяме и намиращото се недалеч от Милет Дидума (от Дин дума)

Подобни названия има разбира се и на други места населявани от дедите ни. Тъй както има Мизийски Олимп в Западна Мала Азия, така също има и Олимп в Европа, на изток от Тесалия -дом на Ахиловите мирмидони, които Малала определя като предци на българите. Докато в Мала Азия срещаме Диндумос, Идума, Сидума, Дидума, то в Тесалия срещаме планината Дидума. В същинска Тракия пък е Уско дама-град на одрисите.

Тези названия са важни защото ни дават основна дума от речта на далечните ни предци. Дaма, дума са древни варианти на дом, докато дама се е развила в домъ-домъ, то дум(а)-дом е останала почти непроменена в диалектите ни. Вариациите се дължат на това, че още в най-дълбока древност на наша територия са съществували много диалекти. 

По-интересно е това, че тракийската дама-дом е идентична на арийската dáma/дама-дом, а е близка до лат. domus-дом, гр. δῶμα-дом, а обяснение можем да намерим в българския език, не в латинския, или гръцкия.

Смятам, че по-древните форми на принадлежащите на речта на Орфей дума, дама са свързани с дъб, чиято най-древна форма е *дамба, думба. Дъбът е голямо дърво, чийто ствол достига значителна дебелина и хралупата може да послужи за подслон, дом, не само на диви животни, но и на хора.

Точно тази особеност е причината за възникването на думата дом. Логично е и би трябвало да бъде прието от лингвистите, но в случая това няма как да стане защото ще излезе, че латинската domus-дом, гръцката δῶμα-дом, староиндийската dama-дом, а и стгерм. *doma са заемки и то от речта на дедите ни.

Твърдението ми не е никак пресилено. След като ние сме приели латинската дума вила-обиталище, постройка, а и персийската чрез (турско посредничество) хан-страноприемница, гостилница, то защо да е невъзможно в далечното минало други народи да са получили думи от предците ни?

Все пак има достатъчно извори, в които се описват преселенията на дедите ни (наречени в древността траки и пеласги) в Индия, Апенините и т.н. За това, че предците ни са били старите господари на територията известна като Гърция също има данни. Какво неестествено има, ако се каже, че бивайки носители на по-висока култура древните българи са повлияли гърци, италийци, индийци?

Няма нищо неестествено разбира се, но пък ако се признае истината, старите теории ще се окажат грешни и доста хора получили титли поради защитаването на догмите, ще се окажат в неудобна ситуация. Никой не иска да губи престижа си и да бъде уличаван в поддръжка на неверни неща. И така, за да запазят авторитета си, някои игнорират важна информация, която показва реалния облик на предците ни, техните заслуги в оформянето на културата на други народи и т.н.

Истината няма как да бъде спряна, най-вече днес когато достъпа до информация не е ограничен както бе в миналото. Въпреки съпротивата от определени кръгове, въпреки клеветите и опитите да бъдат дискредитирани тези, които се осмеляват да кажат, че сме потомци на най-стария цивилизован народ, всичко ще си дойде на мястото. Въпрос на време е когато децата ни ще знаят, че са наследници на прометеевци, на носители на знания и човеколюбиви доктрини, на вярата в доброто. Ще знаят обаче и това, че старата слава не е украшение, а задължение, пример, който трябва да се следва.




Използвана литература и пояснения:


1.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, 1995;
2.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, Books 13-14, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, 1929;
3.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;
4.Български Етимологически Речник, съст. Вл.Георгиев, Ив.Гълъбов, Й.Заимов, Ст. Илчев, Т 1, А-З, Фототипно издание, БАН, Институт за Български Език, Акад. Изд. “Проф. Марин Дринов”, София, 2007;
5.Вл.Георгиев, Тракийският Език, БАН, София, 1957;
6. Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;
7.Ch. K. Barth, Hertha und über die Religion der Weltmutter im alten Teutschland, Verlag der Jos. Wolfsschen Buchchandlung, Augsburg, 1828;
9. D.Bayrakov, СВЕТИЛИЩЕ НА ДИОНИС НА ВРЪХ ОСТРЕЦ, ВЕЛИНГРАД



*(1) Днес много се спекулира с името славени поради политическата му натовареност. Нас обаче не ни интересува какво значение е дадено на етнонима славени в ново време, а какво е било значението в древността, това е важното, това е същественото. Още навремето Ганчо Ценов обясни, че славени не е било колективно име на дедите на всички народи от славянската езикова група, а е другото име на гетите, като с течение на времето се е наложило над всички народи говорещи сродни езици.

Първоначално името славени важи само за гетите, най-ранното писмено споменаване на слави, славени е на надпис от Дакия - II век. След това, пак в същия регион славените са локализирани от Псевдоцезарий през IV век. През VII-VIII век името славени се налага над западните венети – деди на словените. През IX век славени се използва и за хората обитаващи Полша, доста по-късно то е прието от руснаците, които са потомци на източните венети.

За жалост никой от отричащите съществуването на народ славени не споменава тези неща и по този начин се заблуждават читателите. Още по-срамно е това, че новите “патриоти” обявяват всеки говорещ за славени за предател, а с това слагат на бесилото велики българи като Ганчо Ценов, Кирил Рилски, Д.П. Даскалов, Цани Гинчев, Георги Сотиров. Тези хора обясняват, че ние българите сме местен народ и, че славени е било име на тракийски народ.

Помислете обаче, редно ли е новоизлюпили се “изследователи” на историята ни да чернят имената на тези, които са посветили живота си да доказват, че ние сме потомци на стари балканци? Редно ли е да се политизира още повече името славени? Не печелим ли само ние, ако се признае, че това име е принадлежало на част от дедите ни познати като гети и, че благодарение на тях е наложено над общност от 300 000 000 души?

Ако някой мрази руснаците, нека си ги мрази, но не е редно да се изкривява истината за името на историческия народ славени. Това, че днес руснаците са най-големия народ от славянската езикова група, не означава, че названието славени е дошло от тях. Напротив, тези хора са потомци на венетите – северни съседи и роднини на гетите. Това е причината дори и днес финландците да казват на Русия Веная, а на руснаците венелайнен- венетски народ.


*(2) Честно казано, не разбирам доводите на лингвистите – как така с лека ръка обявават дума за германска заемка, а забравят за лат. damo-осъждам, не одобрявам, damnatio-осъждане. Има и друго, определени езиковеди свързват ст.герм.*doma-осъждам със санскр. dhaman-дом, закон, състояние ( J.De Vries, Etymologisch Woordenboek, waar komen onze worden vandaan, AulaBoeken, Utrecht, Spektrum 1967, c.62-63)

Явно основата е дом, тук обаче в смисъл – място, в което се събираме, да са обсъдим нещо. Същата семантика притежава и думата соба-стая, подслон. Тя отговаря точно на арийската sabha-събрание, зала, общество, съдебна стая. Принадлежащата на нашето словестно богаство дума-слово, реч, няма как да е заемка, напротив, нейните корени са много древни. Дума е свързана с дум-дом диал. форма, като първоначалното значение е подслон, сграда, по-късно е дадено значение реч, слово, защото в дома (в дума диал.) се обсъждат неща, вземат се важни решения.