24.05.2018 г.

ДРЕВНАТА ТРАДИЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА КНИЖОВНОСТ


Неотдавна учредителите на Дискусионен Клуб “Ганчо Ценов” ми изпратиха покана за участие в четенията на 12-13-ти май. Подготвих материал и го изпратих с молба да бъде представен от друг човек защото аз съм възпрепятстван и няма да мога да съм в София на нужната дата. В последният момент се появиха неприятни изненади и се наложи мястото на четенията да бъде променено. Понеже не всички желаещи да присъстват разбраха за промяната, а и в следствие на объркването на плановете, не бе организирано заснемане на мероприятието, реших да представя работата си в разширен вид тук, в своя блог.

По този начин темата, която бе представена на четенията ще достигне до почти всички, които са имали интереса да се запознаят с нея, а в блога си мога да представя и нужните илюстрации, които не само, че обогатяват материала, но и го правят по-лесен за разбиране.


За начало на българската книжовност, повечето учени приемат IX век. Това е времето, в което живеят княз Борис I, солунските братя Кирил и Методий, a и творилите в Охрид и Плиска техни ученици Климент, Наум и Ангеларий. Други изследователи на нашето минало смятат, че за писмена традиция може да се говори много по-рано и за това свидетелстват руните на старите българи.

Веселин Бешевлиев определя особените знаци използвани от дедите ни, като възникнали извън Европа и свързани със старотюрското руническо писмо. Петър Добрев, Живко Войников и др. се дистанцират от господстващото дълго време в историографията виждане за тюрския произход на старите българи и смятат, че създаването на руните ни трябва да се свърже с историята на иранските народи. Двамата автори обаче имат различно мнение за територията, на която са се появили най-рано особените знаци ползвани от дедите ни. Аз лично поддържам виждането, че произхода на старобългарските руни е на Балканите.


Cравнение на руните от розетата от Плиска със знаци от орфеевата писменост от Бронзовата епоха

За това, че дедите ни са ползвали особени знаци преди епохата на Кирил и Методий знаем от най-рано от Черноризец Храбър. В работата му “О писменехъ” намираме следния пасаж: “Прѣжде оубо словѣне не имѣхѫ книгъ, нѫ чрьтами и рѣзами чьтѣхѫ гатаахѫ погани сѫщи.Подчертано е, че по-древните от кирилицата и глаголицата знаци, са ползвани не за документиране на исторически събития, а за извършване на гадания. Имайки предвид факта, че все още не са намерени документи с дълъг рунически текст, можем да приемем, че чертите и резките действително са използвани предимно за езически обреди, а и за кратки послания, посвещения.

По отношение на руните трябва да се спомене нещо от изключително голяма важност. Предмети, по които се срещат особени знаци, у нас има не едва след прословутата 681-ва година, а повече от половин хилядолетие по-рано. Става дума за руните по златната ножница на меч намерен в надгробната могила Рошавата Драгана, недалеч от Стара Загора. Знаците се отличават доста ясно, те са девет на брой и са разположени рамномерно в кръг, в периферията на предпазителя на меча.


Руните от могилата Рошава Драгана (по Боюклиев, Танев, Минкова)
http://www.protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/Glagolitsa%20i%20sarmatski%20znatsi/Glagol10.gif

Артефактът е датиран I век и се съхранява в Регионалния Исторически Музей на Стара Загора. През 2006 г. Иван Танев Иванов и Мариана Минкова представиха научна работа, в която подлагат на анализ въпросните руни и излгат своето виждане за връзка между глаголицата и руните на скито-сарматите стигнаха до интересен извод: “...cъздателите на глаголицата са познавали скито-сарматската система от рунни знаци и са ползвали отделни eлементи (кръгове, триъгълници), цели композиции от знаци, а така също и самия ортографски принцип на свързване на тези елементи чрез съединителни отсечки.”

Друга, не по-малко важна подробност, на която за жалост Танев и Минкова не са обърнали достатъчно внимание, е това, че самите сармати са причислени от Прокопий Цезарийски към семейството на гетите. Става дума за тези гети, които по-рано Херодот нарича най-праведния, но и най-храбрия тракийски народ. Писалият след Прокопий Стефан Византийски дефинира в работата си “Етника” сарматските роднини скитите като тракийски народ. Ценно е също и сведението на Овидий – “Зная сарматския език, мога да говоря със гетите”.  Не можем да пропуснем и виждането на нашия учен Георги Баласчев, според когото сарматите и сродните им племена “трябва да се отнесат към многолюдния тракийски народ.”

Уповавайки се на тези данни, можем да кажем, че скито-сарматските руни ca са изобретени от местно население, което е било разделено на няколко отделни групи, като групата обитаваща долнодунавския регион, старите автори са назовавали траки. Тези хора се явават наши предци и това е причината да има силни прилики между старобългарските руни, скито-сарматските тамги и средновековната глаголица. След малко ще разберем, че корените на тези писмености са смайващо древни и трябва да се търсят в далечното минало на Балканите.

Добре известно е, че освен руните, след покръстването си, дедите ни са ползвали римски и гръцки букви за своите дела. За това разказва отново Черноризец Храбър, като употребява един много интересен израз: “И тако бѣшѫ многа лѣта”- и така беше много години. Тук срещаме един парадокс – официално, покръстването на България е по времето на Борис I, а точно тогава в Плиска действат учениците на Кирил и Методий, създавайки книги за дедите ни.

Няма логика да се използва израза многа лѣта -много години, за един сравнително кратък период, освен ако Черноризец Храбър не говори за някакво по-ранно покръстване – още по време на Античността. В този перод ползването на римски, т.е. латински букви би било логично. В първите векове на римското господство по-популярна е латинската азбука, макар посвещения да се извършват и с гръцката.

Ha това, най-рано обръща внимание Ганчо Ценов, според когото ние българите сме потомци на местен народ, яваващ се и първият приел християнството в Европа. Виждането за ранното християнство на българите е защитено блестящо и от проф. Асен Чилингиров в няколко негови работи. Макар дедите ни, познати по време на Античността под името траки, да са първите християни, след IV век, те биват наклеветени и обявени за еретици.

Реално, приемането на веруюто на Източната Римска Империя – Византия, през IX век е само политически ход на княз Борис I. Безспорно образован човек като Черноризец Храбър е знаел за ранното християнство на народа ни, и без да се увлича в излишна полемика, прави кратко споменаване за времето на Античността, когато предците ни са християни, които бивайки под римска власт са ползвали латинската и гръцката азбука. Дали с тези азбуки са написани книги на български език, на религиозна и светска тематика няма как да се каже, но дори и да са оцелели някакви ръкописи до времето на Борис I, те са унищожени по настояване на чуждото духовенство.

Благодарение на отговорите на Папа Николай I на допитванията на българите, разполагаме със сведения, че дедите ни са притежавали литература от религиозно естество още преди времето на солунските братя. В глава 103 се натъкваме на следното свидетелство: “Вие питате какво трябва да се направи с нечистивите книги, които както заявавате, сте получили от сарацините, се намират у вас. Те разбира се не трябва да се пазят защото както е писано лошите беседи развалят добрите нрави, но именно като вредни и богохулни да се предадат на огън.”  

По време на Средновековието, с името сарацини са наричани арабите, които по това време притежават както своя писменост, така и добре изградена религиозна доктрина. За да бъдат дадени книги с религиозен характер на българите от времето предхождащо това на княз Борис I, то на наша територия трябва да е имало както доста емисари от арабският свят. Също така трябва да е имало и поне няколко религиозни училища, в които да се изучава исляма, арабският език и арабската писменост, иначе кой би разбрал написаното в така наречените сарацински книги?

Сведения за тaкива неща липсват напълно, няма намерени графити, нито посвещения с арабски букви от този период. Не разполагаме и със свидетелства на арабски автори за основаване на  мюсюлмански религиозни центрове в Дунавска България. В такъв случай би трябвало да се доверим на Ганчо Ценов, който смята, че въпросните сарацински книги са всъщност богомилска литература, която е считана за опасна ерес и е преследвана жестоко от византийската църква. Определението “вредни и богохулни книги” пасва най-добре на литературата, която е определена като еретическа. Тъй като по всяка вероятност нашите предци са последвали съвета на папата, най-вероятно, неудобните книги са изгорени още през IX век.

Същата съдба навярно постига и работите на творилия през IV век в земите край делтата на Дунава Етикус Истер. Божидар Пейчев счита роденият в Добруджа философ, за славянин, т.е. принадлежащ на българската народност (според Ганчо Ценов, уповаващ се на сведенията на Теофилакт Симоката, хората наречени най-рано славени са гетите).


                                         Азбуката на Етикус Истер (по Wutke)

От книгите на Етикус Истер не е оцеляла нито една до ново време, но за създадената, или поне преработена от него азбука, се предполага, че е оцеляла в развит вид. Според Божидар Пейчев: “Йероним е популяризаторът, разпространителят, „проширителят" на изобретената от Етикус праглаголица, или още по-точно — запазената във и чрез трудовете на Йероним азбука на Истер като славянска по произход и характер е била естествено възприета като културно оръдие от славянското балканско население, особено от западната му част, откъдето е бил родом и Йероним.”

Благодарение на aтикванрни книги, ние разполагаме с примери на това как е изглеждала азбуката ползвана от Етикус  Истер. Тя се отличава доста от буквите разпространени от Св.Йероним (ако разбира се изображението е достоверно). Чак когато намерим запазен ръкопис на живелия по време на Античността мислител, ще знаем истината със сигурност.


                  Зографско Чертвероевангелие с глаголически букви  http://proel.org/img/alfabetos/zographensis.jpg

С времето на Античността са свързани и други исторически извори засягащи употребата на особен вид писменост по нашите земи. Йордан разказва за това как Вулфила (Урфил) - владиката на готите живеещи край Хемус им създал букви: “Имаше прочее и други готи наречени малки, те са огромен народ, а за техният владика се казва, че им изобретил писмена ...“ -“Erant si quidem et alii Gothi, qui dicuntur minores, populus inmensus, cum suo pontifice ipsoque primate Vulfila, qui eis dicitur et litteras instituisse.” – Jord.267.  IV.



Глаголически букви сравнени с гетски руни, намерени от Грубишич във френска книга

Въз основа на това, че Прокопий Цезарийски, Орозий Павел, Изидор Севилски и много други автори считат балканските готи за същия народ като тракийските гети, Ганчо Ценов, Асен Чилингиров, Георги Сотиров, Юлия Хаджи Димитрова, Петър Георгиев и др. смятат както Вулфила(Урфил), така и локализираните от Йордан край Хемус готи за местен народ – потомци на Херодотовите гети.

В това има логика защото само няколко години след смърта на Вулфила (Урфил) – 383 г., Йоан Златоуст изказва твърдението, че траките са превели свещените писания на свой език. Йоан Златоуст е бил добре запознат с религиозните дела в Римската Империя и в частност Балканите. Ако Вулфила (Урфил) и хората му бяха германи, то Йоан Златоуст би споменал това, но този духовник говори за тракийски превод на библията по време на своята проповед от 388, или 389 година – cъвсем скоро след кончината на Вулфила (Урфил).

Проповедта е държана в Константинопол не пред кой да е, а пред готи, както уместно съобщава проф. Светлана Янакиева. Със сигурност Йоан Златоуст е знаел добре етническата принадлежност на поданиците на Римската Империя, на които той проповядва, но за германи, германска писменост, или за германски превод на библията не отваря и дума.

Тъй като по време на късната Античност като колективно название на местното балканско население се ползва името беси, а в житието на родения в началото на V век Теодосий Кенобиарх се твърди, че бесите си служат с рунически, славонски език (Теофилакт Симоката обяснява, че гети и славени са едни и същи хора), то имаме пълното право да гледаме на евангелието на Вулфила като на тракийската библия.

Дали преводите на Вулфила (Урфил) имат някаква връзка със споменатите от Папа Николай I сарацински книги е трудно да се каже, но знаейки, че Вулфила (Урфил) и сънародниците му са обявени за еретици, не би трябвало да храним силни надежди за намиране на тракийския превод на библията от владиката на гетите познати още като готи, гети и славени.

Съществува още един интересен извор засягащ корените на писмеността на дедите ни. Става дума за споменатото в “Панонскa легенда” изказване на император Михаил III: „Богъ, който иска всѣки да постигне истинско познание и да придобие по-голѣма степень (на съвършенство), като видѣ твоята вѣра и подвигъ, извърши (чудо) и сега, въ наши години, като откри букви за вашия езикъ,  нѣщо, което по-рано не е било, но само въ най-първи (древни) времена, та и вие да се причислите къмъ великитѣ народи, които славятъ Бога на свой езикъ.” 

Откритите и преработени от Кирил и Методий букви за езика ни принадлежат най-вероятно на глаголицата. Тя предхожда кирилицата, а и показва връзка с други, доста по-стари писмености, като Линеар А и Линеар Б. По този въпрос са писали различни автори в края на ХХ и началото на ХХI век. Открити са над двадесет съотвествия между форма и звукова стойност на глаголическите букви и знаците принадлежащи на Линеар А и Линеар Б. Такова голямо количество изключва напълно възможността за случайни съвпадения.



Сравнения на древната критската писменост (1) с букви от глаголицата (2)

По-интересно е това, че според Джейн Елън Харисън, писмеността, за която в старите извори се казва, че е ползвана от Орфей и Лин е вероятно мистериозното критско писмо (Линеар А и Линеар Б). Ако приемем, че ние българите сме потомци на хората, от които произлизат Орфей и Лин, мистериите изчезват и веднага ще получим добро обяснение защо глаголицата има толкова много успоредици с древните знаци от остров Крит.


Сравнения на древна критска писменост с глаголица (по Сотиров)

Официално за край на Линеар А и Линеар Б може да се говори през ХII век пр. Христа, неотдавна обаче, една талантлива изследователна - Иванка Пенева-Русева доказа, че тези писмености продължават да бъдат употребявани у нас и в доста по-късни времена. Г-жа Пенева-Русева изолира значителен брой знаци от керамиката от културата Цепино и показва връзката им с крито-микенските писмени знаци, като още в началото на работата си представя едно доста смело твърдение, а именно това, че “кръстчета, меандри, триъгълници, клонки, розети и др. запазени в народните шевици и писаните яйца, произхождат от балканската сричкова писменост линейно писмо с два последователни варианта л. А и л.Б от второ хилядолетие пр.н.е.“

Културата Цепино XII-VI в.пр. Хр., чиято керамика е украсена със забележително древни знаци принадлежи на бесите. Част от тях е принудена да напусне родните си места поради римското подтисничество, като някои преселници отиват чак до Северните Карпати – във владенията на гетите. Там бесите са локализирани през II век от Клавдий Птолемей. Далеч от римляните, древната писмена традиция е би могла да се запази, а и да се върне на юг от Дунава по времето на Вулфила (Урфил), като за по-сигурно завръщане може да се говори след 681-ва година.

Ето как “хиатуса” може да се обясни и вече не е мистерия защо ползваните от Орфей и Лин букви са ползвани за религиозната литература на старите българи. Не е мистерия и това защо руните ни имат такава силна прилика с Линеар А и Линеар Б. Не е мистерия защо Ценов смята азбуката на Вулфила (Урфил) за протоглаголица.

Не на последно място трябва да се спомене и това, че орфеевата писменост, за която Джейн Елън Харисън изказва мнение, че е възможно да е от същия вид както критската, е всъщност с много по-стари корени. Голям брой знаци явяващи се прототип на критските Линеар А и Линеар Б, са били ползвани от траките във времето на Неолита и Халколита.



1.Древна балканска писменост 5000-4500 г.пр. Христа
2.Знаци от Линеар А и Линеар Б
3.Букви от глаголицата

Това не е предположение, а факт който е засвидителстван от учени като Харалд Хаарман, Марко Мерлини, Ричард Ръгли и др. По-интересно за нас е това, че свещения за дедите ни знак IYI, присъства на няколко места на Балканите още преди около 7000-6500 години (по сведения на Михайлов, Тодорович, Церманович, Чохаджиев).

Когато разгледаме всички факти, пред нас се открива смайваща картина – набедените за войнствени варвари наши деди се оказват не само страховити бойци, но и народ, който е носител на знанието, народ, който е успял да запази древните си традиции въпреки сатанинската жестокост, с която враговете му са го преследвали. Този, който е докоснат от светлината и е станал неин носител, никога няма да загине!





1.B.Бешевлиев, Първобългарите, История Бит и Култура, Фондация Българско Историческо Наследство, Пловдив, 2008;
2.В.Бешевлиев, Прабългарски епиграфски паметници, Издателство на Отечествения фронт, София 1981;
3.Г.Ценов, Кроватова България и покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;
4.Г.Ценов, Праотечеството и Праезикът на Българите, историко-филологически издирвания, Фототип. Изд. Хелиопол, София, 2007;
5.П.Добрев, Да изтръгнеш слово от камъка, За какво разказват свещените надписи на езика на Аспарух, Галик, София, 2002;
6.И.Т.Иванов, М.Минкова. Ортографична аналогия между глаголическите букви и сарматските руни по материали от могилата Рошава Драгана, местността Чаталка, Старозагорско, Известия на музеите от Югоизточна България", Бургас, (гл. ред. проф. дин Иван Карайотов), 2006 год. с. 48 -59;
7.H.Haarman, Das Rätsel der Donauzivilization, Die Entdeckung der ältesten Hochkultur Europas, Verlag C.H.Beck, München, 2011;
8.J.E.Harrison, Prolegomena to the Study of Greek Religion, Princeton University Press, Princeton, 1991;
9.ЛАТИНСКИ ИЗВОРИ ЗА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ, FONTES LATINI HISTORIAE BULGARICAE, том II, cъставили и редактирали Иван Дуйчев, Михаил Войнов, Страшимир Лишев, Борислав Примов, BAH, София, 1960;
10.Ричард Ръгли, “Изгубените Цивилизации на Каменната Ера”, Бард, София, 1999
11.G. Sotiroff, Glagolitic Script and Linear B, CANADIAN SLAVONIC PAPERS, Vol. XII,  No. 3, Fall 1970, 303-331;
12. Ст. Михайлов, Към тълкуването на сложния знак IYI и на израза Медното Гумно, Известия на Народния Музей във Варна 23 (28), Книгоиздателство “Георги Бакалов”, Варна, 1987;
13.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;
14.A.Buthler, The Life of the Fathers, Martyrs and other principal Saints, Compiled from Original Monuments and Authentic Records by the Rev. Alban Butler, in Twelve Volumes. Vol.1, Dublin: James Duffy, 1866.
15.Procopius, History of the Wars, Books III-IV, trasnl. H.B.Dewing, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000;
16. Ж.Войников, Сравнителен анализ на прабългарските руни и произхода на глалоголицата. Някои алано-прабългарски рунически надписи. IYI– “Ипсилонът с свете хасти.”
17.M.Merlini, Introdution to the Danube script from the book Neo-Eneolothic Literacy in Southeatern Europe http://www.academia.edu/3035626/Introduction_to_the_Danube_script_from_the_book_Neo-Eneolithic_Literacy_in_Southeastern_Europe
18. П.Серафимов, Произход на глаголицата - най-древната азбука (вид. 24-05-2018)     http://sparotok.blogspot.nl/2014/05/blog-post_19.html
19.П.Серафимов, Сармати, Амазонки, Българи http://sparotok.blogspot.nl/2018/02/blog-post.html (вид. 24-05-2018)     


15.05.2018 г.

КАНЯТ МЕ НА ПУБЛИЧЕН ДЕБАТ! :)



От 2009 г. насам споря с различни хора относно произхода на народа ни и заслугите на дедите ни в оформянето на културата на Европа. Някои от противниците ми бяха доста начетени и добре подговени, но никой не може да се подготви така, че да обори истината. Това е невъзможно защото както и да лавира някой, както и да се опитва постоянно да сменя темата и да сее съмнения относно алтернативната информация, когато бъдат поднесени ясни дaнни, всеки вижда как стоят нещата.

Имаше и други противници – с голямо самочувствие, но с елементарни познания. За сметка на това тяхното оръжие бе интригата и те бяха станали виртуози в употребата ѝ. Когато не могат да те победят с факти, започват да те клеветят, да те обвиняват в какво ли не, да лъжат, че си казал неща, които не си и т.н.

Такива хора са известни като стари ченгета, т.е. провокатори обучени от стария апарат на тоталитарната цензура. Някои днес са доценти в университети, други са археолози, трети са учители, писатели. По ирония на съдбата има и такива, които са бивши милиционери, които са се преквалифицирали с помощта на старите си приятели и отново са на издръжка на народа.

Точно такъв индивид ме кани сега на публичен дебат. Доста се смях когато мои приятели ме уведомиха за поканата. Реално не дебат е целта, човечецът иска да си направи реклама защото се изживява и като писател, но никой не го чете, а в същото време ще направи поредния опит да ме очерни и да набере точки пред хората, които го държат на тиха хранилка (както се изразява един мой приятел).

Този господин не притежава дори елементарни знания по география, не е в състояние да направи разлика между държавата Урарту и град Ур. Урарту е в Кавказ, докато Ур Халдейски е на територията на днешен Ирак. Не само разстоянието е огромно, но и жителите на Ур и Урарту не са нито роднини, нито пък са свързани с едни и същи исторически събития.

Бившият милиционер изживяващ се като писател и историк,  слага държавата Хорезмия до делтата на Дунава, а Хорезмия е до намиращото се в Централна Азия Аралско море. И този желаещ да дискутира човечец има претенции да е експерт по история! Ясно е, че историята и географията са му трудни, но интригата той я владее. Направил си е няколко профила във Фейсбук, Blog.bg, Blogger и ги ползва както да се хвали сам, така и да черни противниците си.

Понеже  знае, че аз уважавам безкрайно Ганчо Ценов, бившият милиционер пусна материал, в който изкара великият български учен невежа. Не пропуска да клевети и мен изкарвайки ме агент на КГБ, рубладжия и т.н. Като го попитам обаче каква сметка имат руснаците да се признае, че българите са най-стария цивилизован народ на Балканите, милиционерът зацепва и започва да пелтечи...

Суфльорите обаче му дават “свежи идеи” и той подема с клеветите отново – Опитвал съм да изкарвам българите славяни, а това било имперска лъжа и услуга на панславизма. В следствие аз моля да ми бъде дадена дефиниция що е туй панславизъм, господинът отново зацепва и за пореден път сменя темата.

Нека обясня как стои въпроса със славяните. Всъщност правилното име е славени и става дума за новото име на гетите. Това е казано от Ганчо Ценов още през 1914 година в работата му “Праотечеството и праезика на Българите”, c.14-15. Ценов е обяснил също, че в древността славени не е било колективно име на много народи, както твърдят казионните учени, а е название на едно племе, което поради своята популярност бива наложено и над други хора, които говорят други езици.

Аз си направих труда да проверя твърденията на Ценов и установих, че е прав. Успях да намеря дори епиграфски паметник от II век, Дакия, на който най-рано е регистрирано името славени – Sclaietis, регистрацията е C.I.L. III C VI. Надписът е публикуван от Ханс Крае в Lexikon Altillyrischer Personennamen”, Carl Winters Universitätsbuchhandlung, Heidelberg, 1929 с.103.

Намерих и друго, което е от огромна важност. Роднини и съседи на северните "траки" са венетите, които са се разпростирали от Западните Балкани до Северно Море. Тези венети, които някои наричат и илири са предците на хървати, словени, поляци, руснаци.

Понеже гетите-славени стават най-известни поради победите си над римската армия, тяхното име се приема охотно от съседите им венети. Това обаче е бавен процес, чието начало е положено в земите на Словения през VII век. В житието на Св.Колумба се говори за “Venetorum qui et Sclavi dicuntur”. Чак  през XII век територии от Полша и Германия се определят като Славиния и биват споменати славени там от Саксо Граматик. Доста по-късно името славени, славяни започва да се ползва и за хора като украинци и руснаци – повече от хиляда години по-късно след първото спомеваване на Sclaietis/Склаветис в Южна Дакия. За жалост тази важна подробност не е представяна на широката публика.

Самото име славени-Σκλαβηνοι е "тракийско" по характер. Коментирайки определени балто-славянски формации, като например жителските имена на основа -ēn, Иван Дуриданов отбелязва идентичния начин на постройка на старобългарското Критѣне и др. с бесапарени -Βεσσοπαρηνοι- жители на Bessapara...

Може ли някой да ми обясни какво е негативното на това - нашите деди гетите имащи ново име славени, да са дали названието на общност от 300 000 000 души? Германците наричат днес себе си Deutschers, но са горди, че името на дедите им – германи е станало колективно за огромна общност към която спадат холандци, белгийци, шведи, норвежци, датчани и др.

Като разбра, че изясняването на въпроса кои са старите славени не може да ми навреди, бившият милиционер започна с други клевети. Той нарече траките римски роби и ме обвини, че пренебрегвам тази част от дедите ни, която живее в земите на Северното Черноморие. Става дума за хуните, които Прокопий нарича и кимерийци.

Това разбира се не отговаря на истината. Аз имам много публикации на тази тема и то с много полезна, ясна информация, която показва, че дедите ни са обитавали не само Балканите, но и Черноморските степи още от времето на Неолита.

За бившият милиционер обаче нашата прародина е в Кавказ, а истинските българи са кимерийците!!! Първото твърдение на господина е глупост, невероятна глупост, с второто съм съгласен, но с известни уточнения.

Кимерийците са част от тракийската общност, кимерийци има на юг от Дунава не след 681-ва година, а още по времето на Тукидит, т.е. около 1000 години по-рано, но г-н милиционера не говори за това. Не споменава, че Тукидид локализира кимерийските трери в близост до Искъра и Витоша, нито отваря дума за откритията на кимерийски находки у нас с датировка – Ранна Желязна Епоха – повече от 1000 години преди времето на Аспарух.



Има още една подробност, Тукидит не говори за кимерийските трери край Витоша-Скомброс,  като за новодошъл народ, а и те не са. Кимерийците обитават земите ни от времето на Неолита и Халколита. Прототип на тяхното основно оръжие – бойната брадва сагарис, присъства сред находките на Варненския некропол.


                                   Кимерийски конни държащ бойна брадва с шип
Кимерийска бойна брадва с шип, която специалистите описали находките от Варненския некропол наричат...клин от мед...

Да, имало е кимерийци и в Кавказ, но тази планина не е тяхна родина, тъй както присъствието на англичани в Индия не прави Индия прародина на старите англосакси.

Прочее, според арменският учен Киркор Джаукян, тракийското влияние върху дедите на арменци, грузинци и други народи обитаващи Кавказ започва преди около 3500 години. Това разбира се моят противник изобщо не споменава на своите читатели.

По време на дискусия съм представял ясни данни на бившия милиционер засягащи антропологичните типове на населението на България, ще ги представя и сега. Още от началото на ХХ век се знае прекрасно, че дедите ни просто няма как да са дошли от Азия и няма как да са тюрки, или иранци.

Ето цитати от научни работи - “Отъ направeния разборъ на антропометричните проучвания надъ българския народъ изпъква ясно- позволявамъ си да повторя още веднъжъ, че всички споменати данни говорят категорично и ясно, че расовите смесици, които влизат в състава на нашия народъ, принадлежатъ къмъ познатите европеидни раси” - М. Поповъ, Българският народъ между европейските раси и народи, Придворна Печатница, София, 1938, с.111.

Двадесет години по-късно д-р Попов представя ново, по-подробно проучване, чийто резултат гласи – “Антропологичните типове, които влизат в състава на съвременния български народ принадлежат изцяло към европидната раса. Между тези антропологични типове първо място по разпространение, съгласно подробните данни от нашите изследвания заема понтийският, или черноморският тип.” - М.Попов, Антропология на българския народ, том -I , Физически облик на българите, БАН, София, 1959, с.260.

Изследванията на Попов са толкова убедителни, че още в началото на 70-те години на ХХ век, учени като Димитър Ангелов правят следните признания: “...По такъв начин, погледнато от биологична гледна точка, ролята на траките във формирането на българската народност е несъмнено.” - Д.Ангелов, Образуване на Българската Народност, Наука и Изкуство, София, 1971, с.189-190

Генетиката също показа, че дедите ни не са нито тюрки, нито иранци, нито пък част от тях е дошла от Северна Евразия. Данните от дисертацията на Сена Карачанак-Янкова са пределно ясни: “ VIII. ИЗВОДИ 6. Доказано е, че българският Y-хромозомен генофонд е почти изцяло представен от западноевразийски хаплогрупи. Генетичните приноси от Централна Азия (Хг C-M217), Северна Евразия (Хг N-M231) и Югозападна Азия (производни на Хг Q-M242, Хг LM61 и Хг R-M124) са незначителни (общо 1.5%). http://nt-cmb.medun.acad.bg:8080/jspui/bitstream/10861/1015/1/S_Karachanak_Yankova-dis.pdf

От една страна при нас няма съществени етнически примеси от Средна Азия и Северна Евразия, от друга болшинството характерни за нас хаплогрупи са типични за древното население на Балканите.Особеностите на срещащите се при нас генетични маркери E-V13, J-M241, R-L23* показват ясно, че ние сме ги наследили от население, което е обитавало Балканите отпреди 12 000 -9 000 години:

“(i) R-L23* is present in Eastern Bulgaria since the post glacial period; (ii) haplogroup E-V13 has a Mesolithic age in Bulgaria from where it expanded after the arrival of farming; (iii) haplogroup J-M241 probably reflects the Neolithic westward expansion of farmers from the earliest sites along the Black Sea.”


В други изследвания е казано, че 80% от типичните за нас маркери се срещат и при повечето европейски народи: “About 80% of the total genetic variation in Bulgarians falls within haplogroups E-M35, I-M170, J-M172, R-M17 and R-M269. This finding shows that the Bulgarian haplogroup profile is congruent with those described for most European populations.”

Установено е и това, че българите са твърде различни от турците въпреки географската близост, далеч сме също и от арабите, кавказките народи и индийците: “Bulgarians are distant from Turks (despite geographical proximity), Arabic and Caucasus populations and Indians. “

През 2011 година, въз основа на мащабни проучвания, генетиците стигнаха до заключение, че типичните за средиземноморските народи хаплогрупи при българите са от траките – местно балканско население, докато източните примеси ВЕРОЯТНО са от прабългарите  произлизащи от Близкия Изток (???) и славяните миргирали от североизточна Европа: “Thus, while the Mediterranean legacy could be attributed to the Thracians, indigenous people that firstly inhabited the Balkans, the Eastern contribution is likely due to the Proto-Bulgarians originating from the Middle East and to the Slavs migrating from northeast Europe."

Поне доколкото аз разбирам, единствената хаплогрупа, която може да е на нашественици установили се трайно на юг от Дунава през VII век, е така наречената “източна” R1a. В Европа  обаче тя се среща в най-голяма честота не при нас българите, а при обитаващите Германия  сорби, поляците и украинците – над два пъти повече отколкото при нас. Среща се при скандинавците и жителите на остров Крит, където не е имало никога колонии на иранци.

Това според мен показва, че носителите на R1a у нас не е нужно да са потомци на иранци, а на древно местно население каквито са траките. Тяхното присъствие на остров Крит е доказано както от данни от областта на лингвистиката, така и благодарение на археологията. Генетиците изследвали населението на Крит стигат до извода, че носителите на R1a1 са свързани с носителите на същата група от Балканите: “ Y-STR-based analyses demonstrated the close affinity that R1a1 chromosomes from the Lasithi Plateau shared with those from the Balkans

Отново държа да наблегна, че на остров Крит не е имало колонии на иранци, а това показва, че R1a1 не е донесена от иранци, а от древно балканско население, което гърци и римляни наричат траки.

Какво има още за дискутиране? Повече от ясно е, че не сме роднини нито на кавказките народи, нито на индийците, нито на иранците, или паштуните.  Само премълчаването на важна информация и отвличането на вниманието в различна посока забавя казването на истината.

В миналото поканих пет пъти канещият ме сега бивш милиционер на дебат в Карлово – мястото, в което е отраснал. Да обаче там хората го знаят, знаят какви ги е вършил на гара Карлово, а и ред други неща и господинът не се яви изобщо. Поканих го на дебат и в София, на публично място, но и този път ми бе отказано и то с истерия.

По едно време почти се срещнахме. Бившият милиционер беше уредил “дебат” в телевизия СКАТ, чийто собственик е г-н Валери Симеонов. Същевременно бившият милиционер разпространяваше за мен, че съм човек на г-н Волен Сидеров. Ясно е какво щеше да стане, но тъй като нито се познавам с г-н Сидеров, нито съм политически обвързан с когото и да е, аз реших да отида на дебата. Понеже получих сигнал, че тролове ще се месят в дебата с телефонни обаждания, поставих условие да се дебатира без участие на зрители, все пак спорът е между мен и бившия милиционер, а не между мен и няколко анонимни.

При поставянето на това съвсем разумно условие, бившият милиционер се панира. Хората му започнаха да ме обвиняват, че не било честно да не се дава възможност на зрителите да се месят в спора. Аз обаче останах на позицията си, направих си уговорка с водещия предването и си купих самолетен билет.

Какво стана обаче, няколко дни преди “дебата”, бившият милиционер ми се обади и поиска нова дата, макар да знаеше, че това няма как да стане. Аз съм зает човек и не мога току така да отменям ангажименти, да купувам нови самолетни билети и тн. Тогава моят противник се обяви за победител на дебата...Халал да му е, смяхме се много с приятелите ми.

Смея се и сега на поканата му за дебат, с която той цели да си направи реклама. Точно за това не споменавам името на това човече. Той е много, много неизвестен и такъв трябва да си остане. Хората, които служеха на тоталитарната власт, а после смениха няколко партии, т.е. гледат да са винаги поддържащи властимащият, не заслужават нито уважение, нито внимание. Забравата е най-добрият лек за тях.

Не ме притеснява, че такива човечета ме чернят, времето е най-добрия съдник, а аз съм уверен, че истината е на моя страна, иначе нямаше да ме нападат тези, които като моят противник – бившият милиционер, менят вижданията си според политическата конюнктура.

Беседи и дебати ще има, но с културни хора, а не с такива, които плетат интриги и разпространяват лъжи. Въпреки пречките, четенията на Дискусионния Клуб "Ганчо Ценов" се проведоха, сега с приятелите си организираме нови беседи. Нямам намерение да си губя времето с интригите на бившия милиционер. Все пак, мисля, че е вярна максимата – Ако се спреш да хвърлиш камък по всяко куче, което те лае, ти никога няма да стигнеш до целта си.