30.06.2014 г.

ЗНАЧЕНИЕ НА ИМЕТО НА КНЯЗ ОМУРТАГ


През дългата си история България е имала много велики владетели. Омуртаг е един от най-способните и най-енергичните наши князе. Известен е не само със своите строежи, но и с мъдрата си държавническа дейност. Той води далновидна политика и упорито отстоява интереса на народа ни. Не се поколебава дори да влезе във бойни действия с франките, за да укрепи западната граница. Людовик Благочестиви е запомнил добре името на Омуртаг. С право императорите в Константинопол са изпитвали страх от този забележителен българин.



За съжаление изследователите на нашите старини не са положили достатъчно усилия при анализа значението на името на княз Омуртаг. Заради вярването, че старите българи са тюркски народ, мнозина учени предложиха тълкуване като дебел, объл, гърбина, отвесна планина и т.н. Подобни опити за даване на етимология са честно казано оскърбителни. Те вече не могат да се вземат на сериозно понеже както антропологически, така и генетични изследвания доказаха нашия европейски произход. Доказано бе и, че нямаме нищо общо с тюрките по отношение на произход, език и култура.

Дедите ни не са се домъквали от Азия, а са древен балкански народ. Не случайно, в продължение на хиляда години, българите са отъждествявани с мизи. Става дума за древно тракийско племе, което е обитавало земи на север и на юг река Дунав, Стара Македония, но също Мала Азия и Египет. Обичаите, жилищата, въоръжението, погребалните обреди и стопанските методи на мизите намират своето продължение при старите българи.

Съществуващите изображения на княз Омуртаг показват, че става дума за човек с правилни европеидни черти, светла кожа и кестенява (рижо-кестенява коса). Точно такъв е и облика на траките. За косите на бистоните и ксантите е употребено определението ξανθαἱ. Днес прилагателното ξανθαἱ се превежда като руси, но в древността значението е било  по-различно.



Според проф. Мюлер ξανθος е определение за цвят на силно препечено месо, т.е.  светло кестеняв. Не трябва да забравяме, че както старите гърци, така и старите римляни са били мургави хора с черна коса, приличали са на днешното население на Северна Африка. За тях светло кестенявата коса е необичайно светла. Болшинството от траките не са били нито рижи, нито руси, а с кестенява коса – точно какъвто е и най-популярният цвят на коса днес в България.

От други изображения се вижда, че княз Омуртаг носи типичната за траките шапка.







След като Омуртаг има същият външен вид както и най-древните жители на земите ни, а старите българи са наричани мизи в продължение на 1000 години, то най-логичното е да  потърсим обяснение за името Омуртаг в езиците на древните балкански народи.

Съществуват няколко варианта на изписването на името на нашия стар владетел –Омуртаг, Омортаг, Мортагон. Името е двусъставно, втората частица – таг се среща също в скитския теоним Тагимасад* ( господарят на водите, Посейдон), а също и в старомакедонската/тракийска титла тагонага - водач. 

Официално тагос е старогръцка (тесалийска) дума за водач, явно обаче се касае за тракийска заемка защото в гръцкия титлата няма никакъв смисъл. Тагос, таго-нага са свързани с нашите думи тяга, тегля, потеглям. Водачът е този, който тегли, увлича другите след себе си. Да не забравяме, че водач идва от водя (задвижвам).

По същия начин е образувана нидерландската титла хертог. Хер идва от хере-армия, чета, войска, а тог е свързана с теглене, движение. Хертог означава – този, който тегли войската след себе си. Немския вариант на тази титла е херцог. Дори римската титла dux-водач, господар, идва от ducto -тегля, потеглям.

Първата частица омур, мор има значение сияние. Тя е свързана с тракийското име Амаринт – сияйния, а и племенното име морисени. Други сродни думи са пеласгийските глаголи амарусо  блестя, искря, светя, мармеро светя, сияя. Мор, омур са от същата основа, както и нашата дума море, чието първично зачение е – това, което блести, това, което отразява много светлина (по същия начин блато, балтина идва от бяло, светло, водната повърхност отразява светлината).

Омуртаг, Омортаг означава светъл водач, сияен водач. Този наш стар владетел заслужава напълно красивото си име. С енергичните си и смели действия княз Омуртаг  служи за пример на всеки родолюбец. Един държавник трябва да е не само силен, но също със светла душа и чисто сърце. Народът бива вдъхновяван от ярките личности, тези, за чиято искрена любов към Родината не може да има и съмнение. 
От избора ни на водач зависи не само нашата съдба, но и тази на поколенията след нас. За това е добре да търсим будните и честните сред нас, да ги подкрепяме с всичките си сили и да ги подтикваме да започнат да се занимават със защита на нашите интереси. Има достатъчно млади, умни и родолюбиви българи, нужно е само да им бъде дадена поддръжка и не след дълго ще имаме управници, каквито не сме имали от дълго време.


П.С. ИЗЛИЗАМ В ОТПУСК, НЯМА ДА МОГА ДА ОТГОВАРЯМ НА КОМЕНТАРИ ДО НАЧАЛОТО НА АВГУСТ.





Използвана литература и пояснения:

1.В.Бешевлиев, Първобългарите, История, бит и култура, Пловдив, 2008;
2.Б.Симеонов, Прабългарска Ономастика, 2008;
3.К.Порожанов, Общество и държавност у траките, Studia Thracica-6, 1998;
4. F.Muler, Griechisch Woordenboek, Den Haag, 1926;

*Скитите почитащи Тагимасад са обитавали Добруджа, но също и Украйна, там където е разположена Стара Велика България ...точно в тракийското Боспорско царство. Владетелите Котис, Реметалк, Рескупорис, Спарадок и др. ползват тамги като тези на старите българи...

За скитите Стефан Византийски казва, че са тракийски народ, а според Дион Касий гето-даките са скитски клон...т.е. траки и скити принадлежат към едно и също семейство. Това обяснява защо скитите имат куполни гробници като траките, и защо останалите погребани ритуали си приличат толкова много...Изкуствената черепна деформация, правенето на ритулани чаши от черепа на победен враг и др. са обичаи както на траки, така и на скити...




28.06.2014 г.

ТРАКИЙСКИТЕ МУЗИ И БЪЛГАРСКИТЕ ЖЕНИ

В древността на музите се е гледало като на богини.Техните дарби в областите на пеенето, танците, поезията и науката са считани за уникални.Не е случайно това, че Орфей – ненадминатия майстор на лирата е определен като син на музата Калиопа –сладкогласната...Без съмнение прочутия тракиец наследява таланта си от своята майка. Същия този забележителен талант е присъщ и на други орфееви сънародници -Тамир и Лин*.




Кои обаче са музите, кои са тези необикновени жени, които запленяват човешкия дух и разум хилядолетия наред? Различни автори от далечното минало твърдят различни неща. Римския писател Варон смята, че първоначално музите са били само три-Мелета, Мнема, Аеда... В древните предания обаче се разказва също за Ерато, Калиопа, Клио, Евтерпа, Полихимния, Мелпомена, Талия, Терпсихора, Урания. Споменават се дори Меса, Нета, Арха... Аполон е посочен като техен покровител и водач...Този бог е от тракийски произход, знае се, че е почитан е от Орфей **.  


 http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/2/24/Musas.jpg

Макар легендите за пленяващите с красотата и уменията си жени да са записани в гръцката митология, музите в никакъв случай не са гъркини. По-скоро става дума за тракийки, чиято лична свобода и необикновен певчески талант е смаял и омагьосал южните ни съседи.  В древността се е смятало, че музите обитават земите край Олимп. Както името на тази планина, така и названията на реките в близост до нея са тракийски по произход, а етимология може да се даде с помощта на българския език.

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/15/Eustache_Le_Sueur_002.jpg/640px-Eustache_Le_Sueur_002.jpg

Според В. Георгиев Олимп -Ολυμπος (свещеното място на боговете) се тълкува като fracture, débris -отломки, парчета (скали). Сравнение е дадено със санскр. глаг. lumpati -троша, правя на парчета. Незнайно защо Георгиев пропуска българските глаголи лупам,ломя, олупвам, олумвам, лумя (диал.форма)-троша, правя на парчета...Те са прекрасен кандидат за името на Олимп-Ολυμπος...

Названието на река Пеней Вл.Георгиев обяснява с думата пена-пяна, т.е.  Пеней  означава пенлива река. Сродни хидроними са течащите в Тракия Panisia, Panisus, Panax. Техните имена също се обясняват с думата пяна. Вариациите Пеней-Панисия се дължат на така нареченото екане и якане – един от най-типичните белези на българския език. 

Планината Хеликон ( Ἑλικών ) е известна като свещено място на музите. Там те са били чествани с празник наречен на тяхно име-Музея: “Pierus, a Macedonian, is said to have been the first who introduced the worship of the nine Muses, from Thrace to Thespiae, at the foot of mount Helicon. (Paus. ix. 29. § 2.) There they had a temple and statues, and the Thespians celebrated a solemn festival of the Muses on mount Helicon, called Mouseia  (Paus. ix. 27. § 4, 31. § 3; Pind. Fragm. p. 656, ed. Boeckh; Diod. xvii. 16.)”.


Названието Хеликон ( Ἑλικών ) е гръцкото предаване на Велика, т.е. свещена за музите планина. Великус (велик) е тракийско лично име регистрирано в надпис  IDR I37 


Олимп, Пеней, Хеликон и др. спадат към  едни от най-древните документирани топоними и хидроними. Имената са дадени от изконните обитатели на тези територии, а това са без съмнение траките и пелазгите. Гръцкия автор Страбон свидетелства, че в далечното минало цялата земя на Гърция е била обитавана от варвари (Geogr. VII. 7.1). 

Важно е да се спомене и това, че освен тесалийския Олимп – там където музите са почитани, има и друга планина с идентично име. Тя се намира в Мала Азия и е наречена Мизийски Олимп, защото е обитавана от тракийския народ мизи. Д.Хоматиан твърди, че мизите са познати и под името българи. Стария автор обяснява как по времето на Александър Велики дедите ни са прогонени на север, но след време се завръщат и отвоюват земите си обратно:

“Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи. Те били  изселени  в  старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали   Дунава и завзели всич­ки съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия.” (А.Милев, Гръцките жития на Климент Охридски).


Мизите наречени още българи са най-големият тракийски народ. В далечното минало те са имали владения  в Северна и Югозападна България, Южна Румъния, Северна Сърбия, Македония, а и значителни територии в Мала Азия. Там дедите ни стават съюзници на Хетската Империя и през XIV век преди Христа участват във войната на цар Муватали II с египетския владетел Рамзес Велики. Това става причина името на нашите предци да бъде записано в египетските хроники от второ хилядолетие преди Христа.

Няколко века по-късно дедите ни отново се сблъскват с египтяните. Придружени от пеласги, тевкри, дардани, беси и др. мизите за малко не покоряват страната на пирамидите. Цар Меренпта спасява страната си всявайки раздор между нашите предци подкупваки едни и нападайки други. Оцелелите мизи се заселват в западните покрайнини на Египет. Там тракийския народ е познат под името мешуе. Херодот предава мешуе като максии и обяснява, че тези хора все още помнят своята прародина в Троада (Her. Hist. ІV. 191). Тук трябва да се поясни, че Троя се намира в областта Мизия.

Да се върнем обратно в Европа – най-старата земя на дедите ни. Те са тези, които са дали имената на река Пеней, а и на двата Олимпа. Има исторически извор, който поставя мизите в региона на Пеней и обитавания на музите Олимп. Херодот свидетлства, че още преди Троянската Война мизи и тевкри покорили всички народи на Тракия и стигнали чак до Адриатическо море, като южна граница на завоеванията им е станала река Пеней (Hist. VІІ-20)****. 

Етнонимът мизи е познат под няколко варианта: Μύσοι,  Μοισοι,  Mysi,  Moesi,  Moeses (В.Георгиев, Траките...стр. 208). Смятам, че Μουσαι  музи произлиза от Μύσοι и притежава значението мизийки, жени от народа на мизите. Същите тези мизи-Μύσοι, които Деметрий Хоматиан, а и много други стари автори наричат българи...

Оказва се, че божествените създания, които са смайвали гърците са всъщност простосмъртни жени. Простосмъртни, но не и обикновени, тези тракийки от народа на мизите, наречени още българи са носители на големи дарби. Техните гласове са притежавали магическа сила. Когато са запявали сякаш не хора, а богове са изпълвали тракийските долини и полета със запленяваща мелодия...

Това в комбинация с невероятната красота на българската жена е причината за възникването на легендата за музите. Дедите ни, носещи в древността името мизи са почитали слънцето, което Орфей нарича с името Аполон. Поради тази причина старите автори твърдят, че водач на музите (мизийските жени) е Аполон – богът на светлината. 

Ето какво сме ние – не наследници азиатци, а потомци на великия тракийски народ мизи, който е станал известен не само със своята сила и мъжественост, но и с необиковената красота и певчески дарби на жените си. Красота и дарби, които все още могат да се видят и чуят във всеки български град, във всяко българско селце. Чарът, добротата, вътрешната сила и певческия талант на българската жена позволяват да се каже, че музите са все още живи...

Нека пазим и обичаме своите музи:)



Използвана литература и пояснения:

1.J.Lemprierre, Lemriere’s Classical Dictionary, Braken Books, London, 1994 ;
2.V.Georgiev, La toponymie Ancienne  de la Péninsule Balkanique et la thèse Méditerranéenne, Sofia, 1961;
3.Г.Батаклиев, Антична Митология –Справочник, ДИ Д-р Петър Берон, София, 1985;
4. W.B.Skeat, A Consise Etymological Dictionary of the English Language, Harper & Brothers Publ. New York, 1900;
5.Herodotus, Histories, transl.G.Rawlinson, Wordsworth Classics of the World Literature, Herfordshire, 1996;
6.Strabo, Geography, transl. H.L.Jones, Harvard University Press, London, 1995;
7.В.Георгиев, Траките и техния език, БАН, София, 1977;
8. А.Милев, Гръцките жития на Климент Охридски, БАН, София, 1966;






*Не е никак случайно, че думите музика и музей са изведени от муза. Музея е място където изкуствоно намира своята проява...( Skeat)

** Според Аполодор Лин е син на Калиопа и Еагър, т.е. явява се брат на Орфей (Г.Батаклиев, Антична Митология...).

*** Аполон не е гръцки бог, както се опитват да ни внушат мнозина автори. При хетите това божество е познато под името Апулунаш (Б.Хрозни).  Съюзници и васали на хетите са тракийските племена мизи и дардани. Чрез тях култа на бога на светлината и слънцето е преминал в Хетската Империя. Всъщност гърците са знаели много добре, че Аполон е тракийски бог: "Eratosthenes, Catasterismoi, says of Orpheus that he paid no honour to Dionysos, but considered Helios (the Sun) to be the greatest of the gods and addressed him as Apollon...

**** Бащата на историята  нарича Адриатическо море Йонийско...

25.06.2014 г.

ВЕЛИКИТЕ БОГОВЕ И БЪЛГАРИТЕ


Балканите са уникално място. Не просто поради забележителният си релеф и природни красоти. Тук възниква най-древната европейска цивилизация. От тук тръгват към Средна и Западна Европа организираното земеделие и скотовъдство. В нашите земи се появяват най-древните европейски градове, дедите ни са най-старите златари. На наша територия се наблюдава най-ранното разслоение на обществото и появата на царска власт. Всички тези нещa обясняват защо в далечното минало гърците наричат предците ни богоравни.

В очите на другите хора нашите деди са били действително богове. Докато останалите народи на Европа са тънели в мрака на Каменната епоха, у нас са се произвеждали изящни златни украшения, медни сечива и оръжия. Майсторството на дедите ни в областта на ковачеството ще остане ненадминато в продължение на няколко хилядолетия. Знанията за обработка на злато, мед, бронз, а по-късно и желязо ни дават безспорно предимство. Това предимство позволява на нашите предци да станат голям и силен народ, който колонизира значителни територии в Европа и Азия.


http://www.briz15.com/wp-content/uploads/2012/10/Zlaten-nekropol.jpg?f22064

Не случайно ковачеството е считано за нещо свръхестествено в древността. Смятало се е, че тези, които могат да обработват металите са магьосници и демони. Преди около 6500 години предците на германи, келти, латини и др. са считали камъка за най-твърдата материя. Ползвали са сечива от кремък, дърво и рог. Срещайки се с дедите ни, предците на гърците, а и на западноевропейците са останали смаяни виждащи изделия от сияен метал. Чудели са се как от парчета скала предците ни са били в състояние да изработят нещо красиво и полезно.

Дори дедите ни са се удивявали от способностите на своите съплеменници ковачи. Благодарение на тях земеделецът е получавал по-ефикасни сечива, ловецът и боецът по-добри оръжия. Това удивление е станало причина за възникването на култа към Кабирите, които са познати още под името Великите богове.

За тях споменава Херодот в своите писания. Бащата на историята счита култът за пеласгийски, но споменава и това, че дори в египетския Мемфис има техен храм.Херодот добавя също, че статуите на Кабирите приличат на Хефест и това не е случайно, а идва от факта, че те са считани за негови деца.

Хефест е предгръцко, т.е. трако-пеласгийско божество. Омир определя Зевс като баща на богът-ковач, а на друго място съвсем ясно нарича Зевс бог на пеласгите. Остров Лемнос е мястото, което е посочено като резиденция на Хефест, а също така и на трако-пеласгите – най-древните жители на Южните Балкани.

Тези наши деди обитават също и намиращият се в Тракийско Море остров Самотраки. Там е установен култа към Кабирите. Диодор Сицилийски съобщава, че идвайки на Самотраки финикиецът Кадъм бива въведен в мистериите преди да се ожени за Хармония – дъщеря на тракийския бог Арес.  Диодор добавя и нещо интересно – вярвало се е, че Орфей става прочут и успява в делата си поради това, че е бил посветен в самотракийските мистерии и самите богове му се явавали.


https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiuZRuoykvMgtHpu867KuyzRSarQPotnRQXzoTcoJYe6jIMKfQ0jBqZEif1HJK2z5rRcbMTR_HzF4amWtghv2M8JoMS3qkCu1okTr04_9sURKY-qFmNsrGROoEyHNILrYVMf9MeqhykOtI/s400/cabeiri.jpg

За името на Кабирите се е вярвало, че идва от названието на планината Кабир във Фригия. Други легенди обаче разказват за разпространяването на култа към Великите богове от Самотраки към Мала Азия (Троя). Страбон признава, че хората от неговото време (I век) не знаят кои точно са Кабирите и често други божества са отъждествявани с тях. В ново време редица изследователи смятат, че названието Кабири е от език на Ориента.

Действително в арабския съществува дума кабир-велик, голям, но е пропусната възможността тази дума да е заемка в този език. В галския например съществува дума каваро/кабаро-велик, голям, едър. Има дори галски цар Кавар, който е сякъл монети през III век преди Христа...в Тракия.

Общото между келти и араби е това, че и двата народа са повлияни от траки. Иполит твърди, че галските друиди базират своята религия на учението на тракиеца Залмоксис. Страбон пък пише за култ към Дионис сред келтите живеещи край устието на Лоара. Алфред Холдер публикува епиграфски паметници, от които става ясно, че галите почитат тракийски богове като Белсурд/Сбелсурд, Кибела и др.

Колкото и странно да звучи арабите също са повлияни от предците ни. Херодот разказва, че в древността арабите са почитали бог Дионис. А Дионис безспорно е тракийско божество. В своя работа Плутарх споменава за обичая на траките абанти и мизи (наречени по-късно българи) да бръснат темето си и да оставят косата да расте свободно в задната част на главата. Плутарх добавя, че това се наблюдава и при арабите. Описвайки дрехите на тези хора Херодот споменава, че те са като на траките, с тази разлика, че дрехите на траките са пъстри, т.е. покрити с шевици.

Отново бащата на историята съобщава за бойци колесничари в Северна Африка, дава и името им – гараманти. То е тракийско по произход и е сродно на това на гареските споменати от Плиний. Херодот споменава и за народ в Северна Африка (Либия), който не е местен и все още помни, че е дошъл от земите край Троя (където е Мизия). Този народ е наречен от Херодот максии – явно калка на египетското мешуе – мизи.

От тези данни може да се отсъди, че в дълбока древност е ималo влияние на траки върху арабите. Това влияниe трябва да е продължило дълго време, за да могат арабите да копират тракийската дреха, прическа, а и временно на приемат тракийския култ към Дионис. Щом арабите приемат облекло, обичаи и богове от дедите ни, защо да не са заели и някоя друга дума?

Нека видим какво е значението на името Кабири-Великите богове. В работата си “Die Thrakischen Sprachreste” Димитър Дечев ги споменава и предлага тълкуване на името им. Въпреки, че този учен не смята траките за предци на българите, той дава българска етимология на името. Според Дечев името Кабири може да се изтълкува със стблг. дума кобъ- съдба, участ. Сродни са разбира се и думите кобение-пророкуване, гадаене, коба-орисия. Най-точната успоредица обаче е кобар-гадател, човек, който може да предсказва...

Кабири, кобъ, коба, кобение, кобар са свързани също с кова, ковач, а и коварен. Последната дума днес има негативно значение, по принцип отрицателно е и значението на кобар. Това е така понеже както бе споменато по-горе, ковачите са считани за хора със свърхестествени качества, хора способни да правят магии. Има и друга причина - с идването на християнството древните вярвания са обявени за езичество, нещо, което се свързва с тъмните сили. И без това още в древността за Кабирите е говорено със страхопочитание. Култът към тези божества е бил мистерия, т.е. предназначен само за една малка група хора. Това е допринесло за възникването на неприязън. Тези, които не са били допуснати до мистериите са се отнасяли с недоверие към изповядващите култа към древните богове-ковачи.

Всъщност причината за съществуване на мистериите е ясна. Кабирите са били носители на важни знания, които е трябвало да бъдат пазени. Поради тази причина до мистериите са допускани само малка група хора притежаващи определени качества. Орфей е бил без съмнение даровита личност. Друг посветен в култа към Кабирите е Филип Македонски – бащата на Александър Велики. Преди него в древните тайни е посветен и самия Херодот. Само хора с добродетели и силна воля са били въвеждани в култа към древните богове.

По начало Кабирите са били най-обикновени простосмъртни. Със сигурност са се занимавали с ковачество както показва и името им. Благодарение на своите знания и умения Кабирите успяват да извоюват уважението и дори страхопочитанието на своите съплеменници. Все пак ковачът не е само носител на важни знания, но и човек притежаващ значителна физическа сила. Всекидневната употреба на чука способства за изграждане на здрава мускулатура.


http://www.magialuna.net/heph.jpg

Тези фактори са помогнали на древните ковачи да станат и първите благородници, първите царе. Най-ранните символи на царска власт са скептрите. Тези от Варненския некропол са с формата на чук и на бойна брадва. Това показва достатъчно красноречиво, че първите царе по земите ни, а и в цял свят са ковачите – тези, които са разгадали тайната на топенето на медта и златото и тяхната по-нататъшна обработка.


 http://www.omda.bg/public/images_more/varna_necropolis_applique_object_gold.jpg


http://www.inestravel.bg/resize_image_max/800/600/0BG/GoldenTreasures/Varna2.jpg


Обществото на дедите ни е било здраво защото е било управлявано от хора притежаващи с необикновена физическа сила, а и важни знания. Хиляди години наред предците ни живеят на Балканите в невиждани и непознати на друго място хармония и благоденствие. С течение на времето част от дедите ни мигрират в различни посоки и се смесват с други народи. Важните знания биват предадени на други хора наготово...

Без миграциите на нашите предци, без знанията, които те дават нямаше да има нито Рим, нито Атина, а историята на Европа щеше да е доста по-различна. Най-вероятно още през Античността останалите народи на Европа щяха да са покорени и асимилирани от пришълци дошли от Ориента.

Като че ли нашата съдба е да пазим континента носещ тракийското име Европа. В най-дълбока древност дадохме знания на дедите на латини, германи, келти. С помощта на траките Александър Велики смаза Персийската Империя. По-късно дедите ни под водачеството на княз Тервел спряха страшното арабско нахлуване през Босфора. 

Благодарение на това, че през XIV век забавихме турците на Балканите, останалите европейци получиха време да се подготвят и пред стените на Виена да отблъснат нападението на фанатизираните ориеналци. Прочее, при битката край Виена, заедно с австрийци, поляци и др. са се сражавали и българи показващи невероятно мъжество.

Време е Европа и света да научат за тези неща. Време е да се разбере, че благодарение на реки от българска кръв европейците живяха свободни и изградиха големи държави.
Време е да ни бъде оказана благодарност, а и признателност за деянията на дедите ниНие трябва да настояваме за това, трябва да разпространяваме неуморно истината за миналото си и да живеем с гордо вдигната глава, знаейки, че сме потомци на велики хора.



22.06.2014 г.

КАКВО КАЗВАТ АРАБИТЕ ЗА ТИТЛИТЕ НА СТАРИТЕ БЪЛГАРИ


От няколко години пиша в блоговете си за историята, обичаите и титлите на старите българи. Представяйки виждането на проф. Ганчо Ценов аз обясних няколко пъти, че според родолюбивият наш учен, КАНАС е древният вариант на думата КНЯЗ. Някои от опонентите ми твърдяха, че титлата на дедите ни е била ХАН, или КАН, а окончанието АС било поради гръцкото предаване на думата.

Верно е, че титлата на дедите ни се среща в надписи на гръцки език под формите ΚΑΝΑС и ΚΑΝΕС. Това не може да се отрече, но не е и гаранция, че ΚΑΝΑС и ΚΑΝΕС са гърцизирани варианти на старобългарска титла. Слава Богу ние разполагаме и с други извори относно това какви са били титлите на нашите стари държавници.

Дедите ни са били в съприкосновение не само с гърци и римляни. Дори народите на Ориента са писали за нашите предци. Няколко арабски автора от различни епохи IX-XIV век споменават старите българи в своите работи. Ибн Хуразбих, Ибн Факих, Ибн Фадлан, Ибн Батута и др. дават понякога доста интересни подробности.

Живелият през IX  век Ибн Хуразбих нарича предците ни сакалиба и споделя, че владетелите са наречени с титлата КАНАС (Р.Заимова, Арабски извори за Българите c.26). Особеностите на арабската реч са различни от тази на гърците и окончанието АС в КАНАС би било напълно излишно. Ибн Хуразбих обаче не пише КАН, а КАНАС. Самата дума е изтълкувана от Заимова като княз, като това е съвсем правилно. Княз, а не хан, или кан е била титлата на дедите ни.

Тази титла принадлежи на предците ни, които в далечното минало са наречени траки. Много преди келтски, германски, римски, или гръцки благородници да бъдат наречени с някаква титла, траките са имали особени названия за държавниците си – АКЕНАС, АКЕНАНОГАВОС, ВАНАК(Т).


Фригийски надпис, на който присъстват титлите акенаногавос и ванак
http://www.maravot.com/Midas.tombC.jpg

В случая интерес за нас представялва АКЕНАС. Работещият в Нидерландия С. Люботски я намира в надпис W-07, но не дава етимология. По принцип това не е трудно, но навярно нидерландския учен се е страхувал да разчупи догмите и признае, че вариант на българската дума княз е регистриран преди около 2700 години. Възможно е разбира се г-н Люботски да е бил предпазлив и да не искал да не прави бързи изводи.

Коренът в АКЕНАС, КАНАС, КНЯЗ  е кан, кен, а значението е начало, този, който стои начело, началник. Не случайно гърците превеждат КАНАС като ΑΡΧΟΝ- началник, господар. Обяснение получаваме от стблг *кань-начало, сродни са също стблг. наченти, заченти- начевам, започвам, слагам начало

В думите АКЕНАС, КАНАС, КНЯЗ  срещаме една и съща дума, но от три различни епохи – VIII век преди Христа,  VIII век след Христа и нашето съвремие. В далечното минало думите ни са звучали по-различно от днешните – нещо, което е напълно нормално. Лебед е звучала като елбедъ, роб като арбъ...а княз като акенас.

По отношение на титлата КАНАС, трябва да се спомене още нещо, което е от голяма важност. Турската изследователка Özlem-Aytaçlar представя в своя работа от 2010 година тракийско лично име Канас/Kάνας. То се среща в надпис от IIвек и според мен е идентично на старобългарската титла KANAC

Не може да се пропусне и това, че тракийското име Канас /Kάνας е записано в региона на Пруса, до Олимп – точно мястото, в което Димитър Хоматиан разполага старите селища на българите още преди времето на Александър Велики.

Благодарение на друг арабски автор – Ал Масуди узнаваме за титлата маджик, или маджил (Р.Заимова, Арабски извори за Българите c.49).  Тя се среща в староруския като могут, като най-вероятно е взаимствана от нашата моготъ-властник, владетел, велможа. Както канас-княз така и маджил е с древен произход. Коренът мaг със значение могъщ, силен се среща в тракийската ономастика – Магава, Магдис, Могита (D.Detschev, Die Thrakische...z.279, 305). Коренът маг/мог има значение могъщ, силен, разполагащ с власт.

Дълго време ни лъгаха, че сме чужденци на Балканите, дълго време ни заблуждаваха, че сме вземали титли от други хора. Княз например се води официално като германска заемка, боил е набедена за тюркска, макар да отговаря прекрасно на тракийската титла бал(ен)-господар. За цар ни омайваха, че идвала от лат. caisar, макар в древен Акад да се използва титла сар-цар около 2250 години преди възникването на латинската дума. Сар(ен), сер(ен) пък е титла за владетел на пеласгите, които покоряват Левант преди около 2200 години (Woudhuizen, The Ethnicity of the Sea Peoples).

Днес истината започна да изплува на повърхността. Генетични изследвания доказаха, че значителна част от народа ни носи кръвта на хора живели на Балканите още през Каменната епоха. На широката публика стават известни все повече свидетелства на летописци, за които българите не са пришълци, а само потомци на траките. Древната микенска писменост също започна да разбулва своите тайни показваки, че имена като Дуло, Ерми, Вокил и др. са били ползвани на Балканите още през Бронзовата епоха. Стана известно и това, че най-типичният български знак IYI присъства на Балканите поне 6500 години...

За всеки разумен и непредубеден човек е ясно, че сме живели в лъжи, че цял свят е бил лъган относно това, кои сме ние. Ако истината не бе упорито укривана, днес щеше да се знае, че дедите ни са първите християни, които са издигнали свои уникални храмове. Щеше да се знае, че без дедите ни, латините, германите, келтите и много други народи биха тънали хилядолетия в тъмнина, а някои със сигурност биха изчезнали.


Не ни е нужна чужда слава, стига ни само нашата да стане известна. Не е срамно да си потърсим своето, престъпно е да не го направим.

20.06.2014 г.

ЗАЩО ЗАПАДНЯЦИТЕ ЩЕ НАУЧАТ БЪЛГАРСКИ, ИЛИ ТАЙНАТА НА ЛИНЕАР А




Българският език е важен, изключително важен!  Лингвистите знаят това и някои от тях не се колебаят да го кажат. Пишейки за нас, Виктор Стивънсън споделя следното: Влиянието на българския е огромно, много по-голямо от това на който е да е било друг език от същата група...Този език е изиграл водеща роля в оформянето на старославянския, от там и на руския и дори е допринесъл много за развитието на други езици от различен произход – румънския и унгарския...От Средновековието насам българите щедро са дарявали съседите си със свои думи..” ( V.Stеvenson,Woorden, 1998, стр. 170-171).

Други чужди автори като Юри Венелин и Макс Фасмер също са се изказвали ласкаво за българския език, имали са пълното право да го направят. По времето на комунистическата диктатура, Фасмер дори се осмелява да напише следното – Значението на литературата от Симеоновата епоха не се ограничава само в България, Тя се възприема от други източно-православни славянски народи и опложда старата руска литература, а и сръбската...Влиянието на българския език у русите и сърбите , все още силно до 18 столетие... Тези въздестивия са били особено силни и руският черковно-славянски език показва твърде много български и то отчасто направо източно-български елементи.” – M.Vasmer, Die Bulgarische Literatur im Zeitalter des Zaren Simeon und ihre Bedeutung für die Orthodoxe Slawenwelt, Berlin, 1929.

След време не само славистите ще изучават нашата реч, но дори и изследователите на минойската култура. За тези, които са по-слабо запознати с древната европейска история ще дам няколко пояснения. Минойската култура на остров Крит е считана за люлката на европейската цивилизация. Това отговаря на истината до известна степен.*

Минойското общество е било високо развито, създало е изящно изкуство в началото на второто хилядолетие преди Христа. Фреските на този древен народ са невероятно красиви,  а бижутата и статуетките са с високо за времето си качество. 


http://www.minoanatlantis.com/pix/Minoan_Fisherman_Fresco_Art_650px.jpg

Минойска фреска, на която може да се види младеж с бръсната глава и две кики, това е обичай практикуван в България до началото на ХХ век.



http://cache.trustedpartner.com/images/library/PalmBeachIllustrated2010/News%20%26%20Blogs/Travel/TravelArticles/Mykonos/Minoan-Fresco---archaeological-site-of-Akrotiri.jpg
И на други фрески са изобразени хора с бръсната глава и кика.

Минойците изграждат великолепни дворци, имат и добре развито корабоплаване. Тези хора успяват също да създадат  писменост още  през XIX-ти- XVIII-ти преди Христа, малко преди хети и лувити да направят това.

Тази писменост се нарича Линеар А. Повечето хора смятат, че тя не е разчетена, но това е заблуда. Въз основа на прилики с Линеар Б, учени като Пакард, Георгиев, Ваудхойзен, Бест и др. са предложили отдавна звукови стойности на особените знаци. Правени са и опити за тълкуване на Линеар А надписи. Изолирани са думи, топоними, а и лични имена. Резултатът обаче явно не оттърва на група влиятелни хора и това става причина много важни неща да не бъдат оповестени на широката публика.

Критски надпис с Линеар А публикуван за първи път от Артър Еванс

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/b/bd/Linear_A_cup.png

Критски Линеар А надпис съдържащ тракийското име Реза - втори ред, 3-ти и 4-ти знак

 http://lila.sns.it/mnamon/assets/img/lineare_a/linear_a.jpg

Поради ограничената информация се спекулира до ден днешен какъв е бил езика на хората, които са създали първата европейска цивилизация. Едни ги определят за ориенталци, други смятат, че се касае за лувиийци (роднини на хетите), а някои се опитват да ги изкарат  гърци. 

Разгледаме ли внимателно думите намерени в документи с Линеар А, ще забележим нещо интересно. Най-добрите паралели са от българския език.

КУЛО е термин от минойския език, който според акад. Владимир Георгиев притежава значение приблизително, закръглено. Дава се паралел с гъцката дума γύρος    кръг,   колело, но се пропускат българските думи КОЛО-колело,  КУЛО (диал.-коло), ОКОЛО, ОКУЛО (диал.около). В случая перфектен паралел дава нашата диалектна дума КУЛО- колело, кръгло.

АС, ЯС (ЯЗ) е начало на така наречена посветителска формула в минойските надписи. Никой не обръща внимание, че вариацията АС-ЯС (ЯЗ) отговаря съвсем точно на на българското лично местоимение АЗ познато в някои диалекти като ЯЗ.

СЕЯ е минойско показателно местоимение със значение – това. Минойската дума отговаря на старобългарското показателно местоимение СЬ, СЕ  това, тази, а до ден днешен сея е показателно местоимение в някои български родопски диалекти.

СТАРАК  е минойска дума за вожд, водач, тя отговаря на старобългарската  СТАРЬЦЪ  старейшина, вожд.

КЕТО, КЕДО е минойска дума за син, наследник. Не е трудно да се види, че тя е само по-стар вариант на нашата ЧЕДО  дете, потомък.

КАПА е минойски топоним отговарящ на тракийския Капи Стурия. КАПА означава хълм, копа, възвишение. Важно е да се отбележи, че в нашите родопски диалекти се наблюдават а-кави варианти на дадени думи – гарица, вместо горица и т.н. Понеже родопските диалекти са съхранили много архаични особености, можем да заключим, че в древността думата копа е звучала като капа. Отново срещаме перфектен паралел за минойската дума.

ДАТАЛА е минойска дума за данъкоплатец. Тя отговаря перфектно на стблг. ДАТЕЛЪ-дарител.

САЛА е минойски топоним отговарящ на тракийския Сала – селище в близост до Хемус (Стара Планина). Сала отговаря на солъ-сол, както при КАПА, тук също срещаме, по-стария а-кавски вариант на българската дума сол. Явно в близост до селището се е добивала сол.

ДАВО е друг минойски топоним, чието име отговаря на тракийските Даос Дава, Капи Дава, Суки Дава, Пиробори   Дава и др. Езиковеди като Владимир Герогиев смятат, че тракийската дума дава се обяснява с глагола дявам, девам – полагам, поставям (основи на селище).

На плочици, печати и пръстени с Линеар А знаци са записани следните имена Арей, Реза, Диза, Питак. Те са признати отдавна за тракийски. Арей е всъщност Арес –тракийския и скитски бог на войната, чието име се обяснава с думата ярост, т.е. Аресозначава яростния. Реза е вариант на познатия от Илиада тракийски цар Резос. Питак е друго царско тракийско име.

Съществуват и други интересни минойски имена. Някои от тях са Села, Мирела, Ситу, Рело, Батус. Те отговарят перфектно на българските Селя, Мирела, Рельо, Жит, Батуш.

Легендите предлагат още лични имена, които са принадлежали на народа създал древната критска цивилизация. Става дума за цар Минос, неговия брат Радамант, Ведра, Главко, Земела. Новите варианти на тези имена са нашите Миньо, Радман, Ведра и Главко. Земела не съществува днес като лично име, това обаче е названието на тракийската богиня на земята, Земела се обяснява със ст.блг.дума  землiаземя...

Както виждате нито минойските думи, нито минойските лични имена не са на някакъв странен, отмрял, или непознат език. Миноския е бил близко сроден на тракийския, от който произхожда българския.

Самата минойска писменост потвърждава твърдението ми. Линеар А показва огромно количество прилики както със старобългарските руни, така и с нашата свещена азбука глаголицата. Паралелите с руните на дедите ни са над 40, а пък глаголицата има 33 успоредици с минойската писменост. Броят на успоредиците е твърде голям, за да може да се определи като случайност.




БР- български руни
ЛП-линеарна писменост




ГЛ- глаголица
ЗВ-звукова стойност
ЛА-линеар А
ЛБ-линеар Б
ГР- гръцка азбука

Най-важното е това, че приликите не са само във форма, но и в звукова стойност. При 22 глаголически букви звука е като тази на Линеар А. 




ГЛ- глаголица
ЗС-звукова стойност
ЛА-линеар А
ЛБ-линеар Б

Тези факти показват, че най-лесния начин да се разчете минойския Линеар А е като се използва нашата глаголица.

Ако с глаголически букви напишем думата ратъ-война, един специалист по древна егейска писменост ще прочете рат(ве). Напишем ли с глаголица мак, линвист запознат с Линеар А ще прочете маку. Това не е чудо, не е необясним феномен, а само ярко доказателство, че създателите на минойската писменост – Линеар А са били хора, които са говорили древен вариант на българския език.

За някои хора ще звучи странно твърдението, че наши деди са обитавали остров Крит преди около 4000 години. Приемем ли обаче, че българите са потомци на траките, нещата си идват веднага на мястото

Повече от половин век се знае, че Крит е бил населен с тракийски племена още в най-дълбока древност. Първият човек, който представи доказателства за това бе Бедрих Хрозни в своята работа “Ancient History of Western Asia, India and Crete”.

Световно известният учен посочи връзката между ранната минойска керамика и тази от земите на траките. Споменати бяха също тракийските топоними и етноними от Крит. За съжаление тази, а и друга информация остана известна само на специалистите. Обикновените хора така и не разбраха, че Кносос -името на столицата на Крит е тракийско и има паралел в българския топоним Книшава**. Не ни бе оповестено, че минойците бръснат главата си и оставят кика както старите българи, че минойската женска носия е като тази на българките. Само специалистите знаят, че минойците са позлзвали кривия рефлексен лък типичен за старите българи, но чужд на гърците.



Минойска жреца държаща змии. Кулът към змията е широко застъпен при траките, да не забравяме и българския фолклор




Минойска шнурова керамика, такава има в Тракия 3000 години по-рано


Малко по малко нещата ще си дойдат на мястото. Истината не може да се крие вечно. Скоро цял свят ще знае, че ние сме потомци на създатели на цивилизации. Ще се разбере, че дедите ни бяха първите, които запалиха искрата на познанието, много преди тя да заблести в Месопотамия и Египет. Ние носим кръвта на гениални хора. Днес сме онеправдани и ощетени, но потенциала никой не може да ни отнеме.

Където е текло пак ще тече! За да тръгне отново Българската река, трябва да се очисти мръсотията натрупана по руслото. Когато премахнем от себе си пошлостта, злобата, омразата, завистта, ще останат само добрите ни качества, тези, които са изконно наши.



Пояснения:


* Тъй като корените на минойската култура са на Балканите и по-точно Тракия, по-правилно би било да се каже, че Тракия е люлката на европейската цивилизация. До скоро подобно изказване бе немислимо, но вече се появиха хора, които са разбрали истината.

Before the glory that was Greece and Rome, even before the first cities of Mesopotamia or temples along the Nile, there lived in theLower Danube Valley and the Balkan foothills people who were ahead of their time in art, technology and long-distance trade.


Today the 'The Lost World of Old Europe – The Danube Valley, 5000-3500BC' exhibition opens at the Ashmolean Museum in Oxford. When visiting you can expect to see the famed goddess figurines which have triggered intense debates about women's roles in Old European society; the oldest major gold treasure found (in the earliest known male elite burial); and more exuberant (and suprisingly 'modern') art and pottery from Europe's first civilisation.



** В Линеар А надписи Кносос е представено като КОНОСО. Плиний свидетелства, че градът е разсечен на две от река Кайратус, т.е. селището е изградено в изкопана от река долина.  И. Дуриданов обясни, че книса е тракийската дума за ерозирало място, изкоп. Книса отговаря на ст.блг. конобъ – котел ( кух, издълбан съд), а също и наканавъ-изкоп. Друга сродна дума е индо-арийската кани  изкоп, мина, дупка.