9.07.2016 г.

НЕСЕБЪР И НЕГОВИТЕ ТРАКИ


Всички селища по нашето Черноморие са красиви, но Несебър има особен чар. Както благоприятното разположение, така и големия брой оцелели антични постройки допринасят за необикновения дух на града. За първи път мястото e споменато от Херодот под името Месамбрия/Μεσαμβρία- Her.VI.33. Друг вариант на името получаваме от Страбон, който твърди, че в по-стари времена селището е познато като Меневрия/Μενεβρία- Strab.VII.6.1.  



По-късно Стефан Византийски пише, че градът е основан от човек с име Мелса и поради това се нарича Мелсембрия/ Μελσεμβρία - St.Byz. Ethn. Едно хилядолетие след Страбон, Несебър е наречен  Месембрия/Μεσημβρία от продължителят на Теофан –GIBI V, c.112, но Псевдо Симеон използва названието Мемнембрия/Μεμνεμβρία  , като твърди, че то идва от името на тракиеца Мемнос - GIBI V, c.176. В други стари извори се среща дори вариация Медамбрия/Μεδαμβρία - БЕР, T III, c.755.



Описвайки черноморския бряг, Плиний Стари споменава Анхиало и предава името на Несебър като Messembria, като допълва, че в миналото там е имало селище с име Меса/Messa- “nunc in ora Mesembria, Anchialum, ubi Messa fuerat”- Plin.IV.43. По монети от времето на Античността се среща Μεταμβρία, но и Μεσημβρία.







Не само частицата брия/врия-град показва, че името на града е тракийско, но и неспособността на гръцките летописци да дадат точно обяснение на значението.Tе са принудени да търсят различни легендарни личности – Мелса, Менес, Мемнос в опити да разгадаят названието. Ясно е, че селището не е основавано от южните ни съседи, а от дедите ни, чийто език е бил доста по-различен от гръцкия.

Трудно е да се каже със сигурност какво означава Месембрия/ Μεσημβρία. Владимир Георгиев предполага, че първата частица идва от епитета на тракийския бог Мезен/ Μεζην и в древността градът е наричан *Mezen-bria-градът на бога-конник - БЕР, T III, c.755.

Предположението на Георгиев не е лишено от логика. Все пак съществува град Аполония – кръстен на Аполон, Дионисополис пък е по името на бог Дионис. Възможно е названието Месембрия да е вдъхновено от това на божеството Мезен/Μεζην, но поне на този момент на територията на града не е намерено светилище на Хероса. Неотдавна археолозите се натъкнаха на оброчна плочка с бога-конник, но един артефакт не може да докаже, че името на града е взаимствано от името на Мезен/ Μεζην.

Не трябва да забравяме и това, че по монетите на града са изобразявани Дионис, Корибантите, Асклепий, Деметра, Кибела, Хермес, Херакъл, Атина, а също така и римската богиня  Конкордия. Докато не се намерят повече данни свидетелстващи за силен култ към бога-конник е твърде прибързано да се приеме, че Месембрия е вдъпновено от името на Мезен.

В такъв случай е по-разумно да приемем, че Месембрия идва от по-старото, споменато от Плиний селище Меса. Тълкуване може да се направи със стблг. глагол мѣшѫ-меся, смесвам, разбърквам, т.е. касае се за град, в който са се смесили две, или повече  племена.

За тълкуването на брия/врия, Вл. Георгиев предлага стблг.(за)вьрѭ, врьти – “Траките и техния език”, с.13., т.е. значението е оградено, затворено, укрепено място. Може да се добави и стблг./стчсл. вереи-крепост. Реално селищата от тип брия/врия са укрепени места, а това означава, че тракийската глоса е обяснима с българска дума.

Нека видим и как стои въпроса с древното население обитавало красивия черноморски град. Край Несебър са земите на тракийските племена  Νιψαίοι/нипсеи и  Κυρμιάναι/ кюрмиани. Научаваме за това от бащата на историята Херодот, който описва похода на персийския цар Дарий в тракийските земи – Her.IV.93. Георги Mихайлов причислява нипсеите и кюрмияните към групата на тюните  (тините) –“Траките”, с.74. Фактът, че региона е обитаван от две племена по време на Античността е в полза на виждането, че Messa означава град, в който са се смесили две, или повече  племена.

Името на нипсеите идва навярно от названието на извора (реката) Νίψ, Νιβος (Нипс, Нива). За него споменава Светлана Янакиева цитирайки Херодиан и уточнявайки, че хидронимът Νίψ, Νιβος е образуван от същата основа както и  племенното име Νιψαίοι, това на транипсите -Τρανιψαίοι, а дори и това на град Нива-Νιβας.

Янакиева представя виждането на Томашек, че Νίψ, Νιβος идва от и.е. *nebh-“hervorquellen (набъбвам) като в ст.инд. nabh “Öffnung, Quelle” (отвор, извор) - C.Янакиева, “Тракийската Хидронимия”, с. 98.

По-скоро обаче хидронимът Нипс, от който е изведено името на нипсеите е свързан със санскритската дума nabhasa- небеса, влага, име на месец от дъждовния сезон и разбира се с нашите думи небеса, нибе-небе диал.Сродни са също гр. νέφος-облак, мъгла, лат.nebula-мъгла. По същия начин са образувани тракийските племенни имена стрюмони и тимаки – от названията на реките Стрюмон-Струма и Тимакос-Тимок.

Подлагайки на анализ името на кюрмианите, Димитър Дечев споменава за Аполон Кюрмиленос, сравнява с галската думи курми/κοῦρμι-вид бира, галското лично име Curmissus, писидийското название на селище Кюрмаса  и др. Кюрмиани може да се обясни с българската дума кърма, чието най-древно значение е храна. В такъв случай кюрмиани би трябвало да означава – хора търгуващи с храни.

Не само корена кюрм от тракийския етноним кюрмиaни се тълкува с българската дума кърма, но и наставката –ани е типична за българската граматика понеже бива използвана за образуване на местни имена като сопотч-ани, родопч-ани, пловдивч-ани.

Както кюрмианите, така и нипсеите биват причислявани към тракийското племе тюни/ Θυνοί (тини). Те са известни като опасни бойци, опитни в нощните нападения. При поход на одриския цар Терес срещу тюните, те унищожават голяма част от армията му и отнемат обоза й - Xen.Anab.7.2.  

Димитър Дечев търси обяснение за името на тези хора с и.е. teподувам, давайки пример с авест. tav-сила, мощ, tavah-мощ, сила- “Характеристика на тракийския език”, с.6. За значението Дечев е прав, смисъла на етнонима тюни е подути, едри, силни. Обяснение обаче получаваме със стблг. доунти-подухвам, т.е. издувам.  Сродна е гръцката, или по-скоро пеласгийска дума δύνᾰσις– сила, мощ.

До V век пр. Христа племената от групата на тюните са силни и владеят Югоизточна Тракия. С появата на Одриското Царство влиянието на тюните е силно ограничено, те са подчинени от одриските монарси. Въпреки това, половин хилядолетие по-късно, споменът за тюните не е изчезнал. Страбон споменава, че областта от Аполония (Созопол) до Салмудесос (Мидия/Къйъкьой, Турция) носи името Тюния- Strab.12.3.3.

Освен черноморската Месембрия има и друго селище с подобно име в земите на древна Тракия. Става дума за построената от жителите на Самотраки Месaмбрия/ Μεσαμβρίη –Her.VII.108. Тя се намира на брега на Бяло Море, недалеч от град Стрюме, явно някъде в делтата на река Струма.

Поради оскъдните данни е трудно да се определи каква точно е връзката между черноморското и беломорскоко селище носещи имена ΜεσαμβρίηΜεσαμβρία.

Възможно е през Бронзовата епоха нипсеите и кюрмианите да са обитавали долината на Струма, но след като са принудени да напуснат земите си, тези хора са се заселили на ново място, по Черноморското крайбрежие където са основали нов град Месембрия.

В подкрепа на това предположение е факта, че в близост до намиращият се недалеч от река Струма град Солун е локализирано тракийско селище Νίβας, а Херодиан обяснява, че Нипс, Нивос /Νίψ, Νιβος е (тракийско) име на извор (река)  - С.Янакиева, “Тракийската хидронимия“, с.98. Разбира се без повече данни, това си остава само едно предположение, нищо повече.

Реално, интерес за нас представлява черноморската Месембрия-Несебър. Въпреки, че е смятана за колония на гърци от Мегара, селището е тракийско. Дедите ни са го населявали от незапомнени времена. За това е допринесло стратегическото разположение на мястото. Полуостровът е лесен за защита, а предлага и удобно пристаниище. Много преди гърците да прекосят Босфора и да навлезат в Черно Море, предците ни са търгували не само с други селища от черноморското крайбрежие, но и с богатите градове край Средиземно Море, като през XII-XI век пр. Христа стигат дори до Египет.

Как и защо далечните ни предци познати навремето под името траки губят позицията си на силен морски народ все още не е ясно. Възможно е да се касае за бавен процес, който е дирижиран от чужденци. Морската търговия е важна за икомиката, а държава имаща силна икономика е и силен противник. Както и повечето други крайморски градове, Месембрия-Несебър е постепенно инфилтрирана от чужди хора, който с течение на времето надминават по брой местното население и започват да играят доминатна роля в управлението на града.

Трябва да се признае обаче, че старите управители на Месембрия-Несебър са били умни хора. Владели са изкуството на политиката до съвършенство и това спомага града им да не пострада нито при персийските, нито при келтските и римски нашествия. Поддържани са приятелски отношения с Келтското Царство на Кавар, а също и с владетеля  на Понтийското Царство Митридат. За разлика от съседната Аполония, Месембрия не е подложена на грабеж от римляните.

В по-късни времена, през Средновековието съдбата на селището е променлива, то ту е в ръцете на дедите ни, ту e под властта на Римската Империя (Византия). В края на XIV век Несебър е превзет от рицарите на Амадей Савойски, които обаче го продават на Византия. Само стотина години по-късно перлата на Черноморието вече е в ръцете на Османската Империя и се започва дълъг период на упадък. С идването на Освобождението населението получава нова възможност да възроди града си и го прави блестящо.


Това е последната ми публикация на този момент, възможно е да продължа в края на август, или началото на септември. Желая на всички приятели изпълнено с хубави преживявания лято!


Използвана литература:

1.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;
2.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;
3.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;
4.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;
5.Д.Дечев, Характеристика на тракийския език, БАН, София, 1952;
6.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;
7.С.Янакиева, Тракийската Хидронимия, Studia Thracica 12, Изд. Марин Дринов, София, 2009;
8.Несебър, България http://pravoslavieto.com/hramove/nesebar/index.htm