29.08.2016 г.

МИСТЕРИОЗНИТЕ ТРАКИЙСКИ НАДПИСИ ПО СКАЛИТЕ НА САКАР


За дедите ни планините са били особено място. Там са издигнати доста храмове посветени на различни божества.  За прочутото светилище на Дионис знаем от Херодот, който споменава, че постройката се намира на висок връх – Her.VII.111. Благодарение на писмени паметници, а и проучвания на археолози, езиковеди, научихме и за още други древни планински светилища съществували дълги векове.



Слънчеви символи по скали край Палеокастро, Сакар Планина
https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/1/1d/Paleokastro_2.jpg?1472472030124
http://www.wikiwand.com/bg/%D0%A1%D0%BB%D1%8A%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%BE_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%B5_%E2%80%9E%D0%9F%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%E2%80%9C


Едни от най-интересните обекти са тези, които открива проф. Драгомир Лалчев. Още през 1985 година, при теренни наблюдения, той успява да намери тракийско скално светилище. По-късно, през 1995, българският учен се натъква на още едно важно за предците ни място.

То е разположено на най-високия връх на Сакар Планина – Вишеград. Намира се на около 15 километра югоизточно от Тополовград. В публикувана през 2002 година работа, Лалчев споменава, че въпросния регион е спадал към владенията на Одриското Царство, изказва и предположение относно това, че най-старото име на планинското възвишение е Авролева.


Карта на Странджа с указано месторазположение на връх Вишеград

Изображение на връх Вишеград, снимка на Николай Ганчев

В този район Драгомир Лалчев забелязва следи от антична крепост и останки от две сводести зидани гробници. Светилището е точно под върха, на горска поляна, в която има масивна скала. От юг скалата наподобява кръстообразно разсечена правоъгълна канара, която се състои от четири безформени гранитни блока, разположени почти симетрично един върху друг. В източната страна, около скалата има няколко разхвърляни каменни блока, за които изследователя предполага, че са остатъци от стъпала.

Позицията на скалата в сърцето на светилището може да се оприличи на каменен олтар. Възможно е дори да се касае за огнен олтар, такъв тип съоръжения са типични за култа към богинята-майка в Балкано-Анатолийския регион.

Край западното подножие на масивната скала е открита мраморна култова плочка с полуелипсовидна форма и издълбани улеи и асиметрични кръгли вдлъбнатини. В центъра на светилището е имало затворено пространство, навярно изпълняващо функцията на теменос (двор) с размери 7,5х10м. Входът е бил в южната част където нашия изследовател намира слаби следи от разрушен долмен.

В съседство с паметника проф. Лалчев открива eдинична скала с изображение на кадуцея на бог Хермес и това го кара да мисли, че се касае за доказателство за съществуване на трако-елински емпорион в близост до Адрианопол. Във връзка с това твърдение желая да уточня, че Хермес е неелинско божество. Според Херодот благородните траки извеждат своя произход от Хермес и полагат клетва използвайки неговото име – Her.V.7.

Несъмнено сакарското  светилище край Вишеград е било  от голямо значение защото там има древни надписи. Проф. Лалчев смята, че се касае за палеофригийски епиграфски паметници базирайки своето твърдение на паралели/прилики с фригийски надписи от Мала Азия.

Под името Th-04 проф. Лалчев регистрира кратък надпис от светилището край Вишеград. Според нашия учен буквите са само две и са изсечени върху отделен камък намиращ се в основата на скалата, на която се намира друг, по-голям надпис  състоящ се от десет букви.

1. Делта с отворена основа и отворен връх
2. Ипсилон

Първата буква от краткия надпис Лалчев разглежда като древен вариант на делта, посочвайки точен паралел с фригийска буква Δ срещаща се в надписа от Икизтепе, Турция. Втората буква проф. Лалчев вижда като Υ –у и смята, че комбинацията трябва да се чете като DU/ДУ допълвайки, че по отношение на този надпис нищо не може да се каже със сигурност. Възможно е да се касае за съкратен вариант на антропоним (лично име), или за началото на съкратен теоним (название на божество).

Моето виждане е доста по-различно. Тъй както камъкът е сравнително малък, той по-скоро би бил подходящ не толкова за надпис, а за изписване на символ. Проф. Лалчев споменава, че не е изключено камъка с двете букви да е бил поставен върху повърхноста на друг по-голям камък.  Възможно е да звучи пресилено, но аз съм склонен да видя вариант на свещения за дедите ни знак IYI. Все пак, както знаем от работите на Стамен Михайлов, знакът IYI присъства на Балканите поне от пето хилядолетие преди Христа, като се среща в Югоизточна Европа също по време на Бронзовата и Желязната епоха - С. Михайлов, Към тълкуването на сложния знак IYI и на израза Медното Гумно, Известия на Народния Музей във Варна 23 (28), “Георги Бакалов”, Варна, 1987.
                                      Марков Камък, Рила, снимка на Мартин Константинов
http://prarodinata.blog.bg/photos/88147/original/IYI/Markov%20kamyk%20Rila%20(78).JPG

Дали знаците са два, или три, дали действително се касае за древен вариант на IYI си остава само спекулация. Все пак не аз, а проф.Лалчев е този, който е видял надписа с очите си. Допълнителни проучвания ще покажат как точно стоят нещата.По-важното е това, че с този паметник броят на тракийските епиграфски паметници от територията на България нараства значително. Това е един сериозен принос в борбата със заблудата, че народът на Орфей не е имал своя азбука.

По-голям интерес представлява втория надпис, който е регистриран като Th-03. Въпреки ерозията и сравнително лошото състояние на посвещението, проф. Лалчев успява да вземе естампаж (отпечатък), който да позволи условно разчитане. Буквите (десет на брой) са разположени на един ред и са доста големи. Средната им височина е 20-30 см, а при някои достига до 50 см.


Това е нещо уникално не само за Балканите, но и за цяла Европа в този период. Касае се за монументален надпис и то от времето когато Рим е бил селце със сламени колиби, чиито обитатели са били под властта и влиянието на етруските.

Проф. Лалчев предполага, че думите са изсечени през VII-VI век, като добросъвестно уточнява, че не може да се говори за категорична датировка, а само за даване на приблизителна хронология на паметника. Нашият учен смята, че е допустимо следното четене – Tози, който е, стои пред, принадлежи на Нипта/Ниптий, Tози, който е,   принадлежи на Нипта/Ниптий.

За последната дума Лалчев изказва предположение, че е теоним – склонено название на древно божество. Става дума за Ипта, позната още като Епта, която е тракийската богиня-майка. При анализа си, нашият учен споменава и за присъствието на теонима Ипта на друг надпис от земите ни и по-точно за изсеченото в скала посвещение от Ситово, в което лингвистите Лидия Баюн и Владимир Орел намират името Ипта във варианти Иптиу, Иптин.

Проф. Лалчев съобщава и за още важни неща като вярването, че Ипта е считана и за мнима дойка на Вакх (Дионис). Посочено е и това, че древната богиня бива свързана със свещената планина Ида във Фригия и лидийската планина Тмол по повод на Сабазиевите нощни мистерии.

Важна подробност упомената от Лалчев е факта, че лингвистът Паул Кречмер свързва името на Ипта (Епта) с названието на почитаната от хетите богиня Hepit (Hipit). Името й навлиза в езика на хуритите  (дедите на кюрдите) във формата Hepit и се приема като название на хето-лувиско божество (лувитите са сроден и съседен на хетите народ).

Паралели между Сакар, Мала Азия и обитавания от хуритите Южен Кавказ има и от друго естество. Проф. Лалчев съобщава за това, че в местността Палеокастро, намираща се на4-5 км от Тополовград и на 15 км от Вишеград се намира едно от най-известните тракийски светилища с каменни дискове имащи аналогични образци в Гърция, Мала Азия и Кавказ.

Това, че тракийските светилища имат паралели далеч от Балканите и, че тракийска богиня е почитана от хети, лувити и хурити е доста интересно, но има и нещо друго, което е далеч по-важно и далеч по-интересно. Бедрих Хрозни – човекът разшифровал хетската писменост смята, че Епта, позната на малоазиатските народи като Хепит/Hepit (Hipit) е прототип на библейската Ева – майката на човешкия род.

Ето и думите на талантливия асиролог и езиковед “…Hepit, Hepa got into the Hittite pantheon only accidentally. It is likely that the name of our first mother Eve, Hebrew Havvah, originated from the name of Hurrian goddess Hepa…Indeed it is appropriate that Eve, Adam’s seducer, obtained the name of this non-Semitic, Hurrian goddess.. Ancient History of Western Asia India and Crete, p.145.

Хрозни нарича Хепит-Епта хуритска богиня защото по време на проучването му се знае твърде малко за тракийските богове, а и за влиянието на траките над римляни, келти, гърци, арменци и не на последно място хети и хурити. Дори в по-късни времена, често ролята на дедите ни в оформянето на езика и културата на други хора бива бива силно игнорирана, а когато се споменава, това се прави по неясен, завоалиран начин.

Докато арменския учен Киркор Джаукян изказва открито възхищението си от народа на Орфей и съобщава за силното тракийско влияние на дедите ни траките върху народите обитаващи Кавказ по време на Бронзовата епоха, то Вахан Куркиджан, макар да пише, че хетската благородническа прослойка е от различен произход в сравнение c останалото население, не уточнява кои точно са хората, които смесвайки се с хетите (а и съседните хурити) създават най-величествената империя в Мала Азия през Късната Бронзова Епоха.

Казано е само, че хетите са смесен народ – азиатци, които са доминирани от индоевропейци обитаващи земи в близост до Босфора: “Hittites were a composite people, fundamentally of Asian origin, but dominated by Indo-European aristocratic elements from the neighborhood of the Bosporus.- V.H.Kurkijan, History of Armenia, Armenian General Benevolent Union of America, 1958, p.26.

Кои са тези индоевропейци живеещи в дълбока древност край Босфора и повлияли народите на Мала Азия и Левант, давайки  им култа към Епта-Хепит-Ева е пределно ясно на всеки непредубеден историк и езиковед. Ние разполагаме със сведенията на Страбон, за когото няма съмнение, че населението на север и на юг от Босфора е едно и също и, че това са тракитеStrab.XII.4.4.

Топонимите от региона –названията на селища и местности са несъмнено тракийски – Илиос, Зелея, Кади, Азани, Наколия, Абретена, Перкота, Кабесос, Камандрос се обясняват със стблг. илъ-кал, глина, зелѥ-зеленина, катъ-стан, лагер, азъно-козя кожа, на-на, колъ-кол, обрѣтати сѧ-намирам се, перѫ-удрям, кобъ-съдба, камѣнъ-каменен.

Страбон добавя и това, че по-старото име на Тракийския Боспор е Мизийски Боспор и, че намиращата се на юг от Боспора Витиния е била първоначално мизийска земя – Strab.XII.4.8. В по-късни времена, през Средновековието, тези мизи, обитавали територията между Боспора и Олимп са наречени българи от Димитри Хоматиан:

“…европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи. Те били  изселени  в  старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали  Дунава и завзели всич­ки съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия.” – Ал.Милев, Гръцките Жития на Климент Охридски, БАН, София, 1966.


Благодарение на Херодот знаем, че дълго преди Троянската Война мизите са били голям и силен народ, който е доминирал не само в Мала Азия, но дори и в Европейска Тракия подчинявайки всички племена с помоща на роднините си тевкри, идентифицирани от бащата на историята с древните трояни –Her.VII.20.

Да се върнем на споменатата в надписа от Сакар богиня Епта/Ипта. Цитирайки уважавания в цял свят лингвист Владимир Георгиев, Драгомир Лалчев уточнява, че   името Епта е безспорно тракийско. В подкрепа на това Лалчев дава и интересната подробност, че точно в региона на Сакар Планина, недалеч от Свиленград е регистриран древния топоним Bουρδ-επτω/Бурд-ептоProc.Aed.IV.11. Селището се намира на хълм и възможното значение е бърдото, върха на Епта.

В този дух могат да бъдат добавени представените в работи на Мирена Славова и Димитър Дечев тракийските лични имена: Ептакент, Ептапус, Ептапюр, Ептазен, Ептатралис, Ептел, Ептесукос, Ептеменка, Ептикентос, Ептенеос, Ептенис, Ептепорис, Ептала, Ептакенто, Ептапер, Ептиди, Ефтакент, Ептетрас, Ептакорос, Ептакинтианос, Ептула, Ептедиус, Иптакенс.

Повече от двадесет тракийски лични имена са свързани с името на богинята Епта, която се явява прототип на библейската Ева. Тази необикновена популярност свидетелства за дълбока почит към Епта при предците ни познати на римляни и гърци под името траки. Имайки предвид засвидетелствания на много места култ към Епта, не може да има съмнение по отношение на това, че влиянието на дедите ни се простира не само над хети, лувити и хурити, но и над други народи като старите евреи.

Възможно е в последния случай влиянието да е станало индиректно, с хетско посредничество. Още по времето на Авраам старите евреи общуват с хетите, с които поддържат приятелски отношения и, от които приемат религиозни култове: “The relations between the Israelites, on the one hand, and the Hittites and the rest of the conquered peoples, on the other, had long been friendly, for the Hebrews had not only adopted some portion of the Hittites' religious cult soon after the invasion of Palestine, but had intermarried with them (Judges iii. 5-6), as Esau had done (Gen. xxvi. 34) and as Rebekah feared Jacob might do (Gen. xxvii. 46).” – R.Gotheil, L.H.Gray, Hittites.


Ако четенето на проф. Лалчев е правилно, то писмения паметник от Вишеград, Сакар си е сензация защото там, най-рано в Европа е документиран вариант на името на библейската Ева, чийто прототип е тракийската богиня-майка Епта. Сакарския надпис Th-03 е не само поредното свидетелство за това, че дедите ни са имали своя азбука, но и това, че те са били хора със забележителна култура – в далечното минало често са ставали  аристокрацията на много народи.

Явно разказът на Плутарх за ролята на трако-пеласгите в основаването на Рим и историята, в която Ариан разказва за създаването на индийската цивилизация от тракиеца Дионис не са едиствените случаи, в които дедите ни се явяват като господари на други хора. Знаем също за болгите, които идват от Тракия в Ирландия и въвеждат първите закони, сега узнаваме и за ролята на дедите ни в оформянето на Хетската Империя. Тракийския произход на хетската аристокрация обяснява загадката – защо хетите никога не воюват с траките, макар да са в състояние да пратят могъщи армии срещу вавилонци, египтяни и др.

За своето откритие и публикации проф. Драгомир Лалчев заслужава уважение. Дано този прогресивен учен да получи нужното финансиране и подкрепа, за да успее да създаде планирания от него корпус от фригийски надписи. Както уточнява самия той, в нашите музеи и хранилища се пазят сребърни съдове и керамика с особени знаци, които обаче поради прибързана интерпретация и недостатъчно добро разчитане са класифицирани като гръцки, рунически и т.н. докато реално те може да са тракийски, фригийски.

Благодарение на откритията и публикациите на проф. Драгомир Лалчев, вече знаем, че България държи рекорда по монументални надписи от времето на Античността. Най-старият, а и първия открит е този от Ситово, там буквите имат височина 30-40 см. При надписа от Буково, Първомайско знаците достигат до 50 см. Същото важи и за двата надписа открити от проф. Лалчев.

Това разбира се не са единствените монументални писмени паметници оставени от дедите ни, които римляни и гърци наричат с името траки. Много надписи са заличени още в далечното минало, а други тепърва ще бъдат откривани. Дано учените, които са отговорни за популяризирането на тракийската култура най-после започнат да си вършат работата както се полага, да представят това, което се крие в хранилищата, да търсят и пазят новите паметници и най-вече да се отърсят от остарелите си вярвания, че народът на Орфей е изчезнал.

Как ще изчезнат тези, които коваха историята и създадоха първата европейска култура? Как ще изчезнат хората, които даваха закони на други народи, създаваха империи и бяха носители на светлината? Как ще изчезнат и изгубят езика си тези, които Херодот нарече най-големия народ след индийците?

Редно е богатството на народа ни да бъде показано на показ, а не да бъде крито в прашни и тъмни помещения както се прави от дълго време. Редно е на българина да бъде обяснено, че е потомък на първите благородници, че във вените му тече кръвта на господар и е безумие да се свива в сянката уповавайки се на милоста на посредствени хора.

Човек оцелява, ако е верен на себе си. Държиш ли се като силен, смел и волеви човек, плъховете няма да смеят да те грабят, мачкат и унижават. Покажеш ли добротата и благородството си, ще спечелиш уважението дори на враговете си. Подадеш ли ръка на братята и сестрите си, ще отвориш врата, която води към път имащ светло бъдеще.





Използвана литература:

1.D.Lalchev, Newly Discovered Rock-Cut Sanctuaries with Old Phrygian (?) Inscriptions in the Sakar Mountain (South-Eastern Bulgaria), Eight International Congress of Thracology Thrace and the Aegean, Vol. II, Sofia, 2002, p.p.799-815;
2.Г.Джаукян. Фракийцы в Армении, Античная балканистика. Карпато-балканский регион в диахронии. Предварительные материалы к международному симпозиуму, Издательство "Наука", 1984;
3.V.H.Kurkijan, History of Armenia, Armenian General Benevolent Union of America, 1958;
4.Strabo, Geography, Books 10-12, transl. H.L.Jones, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY,
Harward University Press, London, 2000;
5.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;
6.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;
7.Procopius, History of the Wars, Books III-IV, trasnl. H.B.Dewing, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000;
 8.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;
9.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;
10.Ст. Михайлов, Към тълкуването на сложния знак IYI и на израза Медното Гумно, Известия на Народния Музей във Варна 23 (28), “Георги Бакалов”, Варна, 1987.
11.B.Hrozny, Ancient History of Western Asia India and Crete, Artia, Prague, 1952;  
12.Ал.Милев, Гръцките Жития на Климент Охридски, БАН, София, 1966;
13.М.Славова, Диграфите в тракийските имена, Св.Климент Охридски, София, 2007;
14. Л. С. Баюн, В.Э. Орел, ЛИНГВИСТИЧЕСКАЯИ КУЛЬТУРНО-ИСТОРИЧЕСКАЯ ИНТЕРПРЕТАЦИЯ СИТОВСКОЙ НАДПИСИ, Вестник Древней Историй 1 (204), Наука, Москва, 1993;
15.Д.Лалчев, Древни писмени паметници, открити в скално светилище в Югоизточна Тракия, с.446-454, Топонимия, Етнонимия, Етнография, Археология
16.R.Gotheil, L.H.Gray, Hittites.
17.М.Константинов, IYI -Хилядолетната история на най-българския знак по нашите земи, от Неолита – до ден днешен